Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Рискът от война е голям, заяви иранският външен министър! Някои хора я искат · Калин Манолов: Делото за т. нар. Възродителен процес още не е прекратено · МВР със супермодерна лаборатория за криминалистика, микроскоп сравнява гилзи · Зоран Заев сподели престижна награда с българския премиер · Митрополит Гавриил: Свръхлибералният скандинавски подход към децата е страшен · Асад към кюрдите: Американците ще ви продадат на Турция! Ние ще ви защитим ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Пон 18 Фев 2019, 00:46
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Космонавтика
Космически асансьор
Модератори: Елемаг
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 17 от 18 [266 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 15, 16, 17, 18 Следваща
Автор Съобщение
Орион

Регистриран на: 15 Мар 2004
Мнения: 905

МнениеПуснато на: Вто 25 Дек 2007, 12:32    Заглавие:  

Цитат:
Имах време само да диагонализирам постинга ти (напълно шунтирайки всички сметки).


Ще се радвам да ги провериш. Плутон е лекичък на все пак ~10ехр22 си дърпат достойно -- всеки свален килограм носи енергията на болид от Формула 1 или на противотанков снаряд.

Използвах уики за данни и зависимости на специфична орбитална енергия. За обратна проверка , естествено -- скорост на избягване при повърхността. Тя е 1.2 км.сек = пак излизат същите 0.7 мегаджаула на кг. ( от извън радиуса на Хил едно тяло не може да падне свободно със скорост по-малка от скоростта на избягване ).

Спокойно можем да приемем почти същата стойност за добиваемата електроенергия -- маглев, електростатичен , ленеен електромагнитен способ ... на децелерация до $нула$ при повърхността при почти 100% ефективност е постижима.

В цялата Плуто-система си е добър и не-наелектризиран и не-магнетизиран вакуум, така че плазма-шнурове от по няколко килограма водород могат да пренасят тераватите на милиарди километри давайки достъп до суровините на целия КВ и бая отвъд. Това са десетки земни маси *лед*петрол*скала*метали...

Крио-условията са перфектни в индустриално отношение:
-- 10м вода пазят от космичната радиация толкова добре колкото земната атмосфера
-- водата има свойства на кварц при тези температури
-- при 6% же можем да строим от водно-ледени блокчета наистина колосални ~катедрали~ сводове и коридори и куполи от км линейни размери.
-- сградите и др. структури могат да се принтират със ~спрей~
-- органичен аерогел изолира точките на топене помежду крио- и антропо- ( ~къс ръкав~ ) средата ...
-- само леко се досещат нашите учени за цялата вселена от свойства на крио-кристали и др. материали при наличните там условия... ( представи си: тъкани от *кварцирани* нано-нишки воден лед, органични желета по-здрави от кевлар, мета-стабилни материали, странни свръхпроводимости... по принцип студът подобрява реологията ...)

Ниската гравитация -- има телесни и обратими методи да борим негативните последици за чов.организъм без да развалим местната глобална среда и без да правим нечовеци.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Орион

Регистриран на: 15 Мар 2004
Мнения: 905

МнениеПуснато на: Вто 25 Дек 2007, 13:15    Заглавие:  

Цитат:
Каква енергия ще е нужно да вкараме в електродвигателя, който ще смъква тези няколко хиляди тона в секунда? От къде и как ще се получава тя?


1. Почваме с малък трафик. 0.7 Мегаджаула на килограм е нетния добив при Плутон.
да се изведе от гравитационния кладенец на Харон се искат по 0.17 мегаджаула на килограм, но то не се губи. т.е. влиза в 0.7-те.

Т.Е. още първият процедиран контейнер с няколко десетки тона Харон-маса ще ни даде НЕТЕН добив от няколко десеки гигаджаула.

Първоначаните енергийни инвестиции идват от ЗЕМЯТА -- Белене, Трите клисури, Токамак, все едно. Very Happy вж. по-надолу.

Колкото повече - толкова повече... инфраструектурата расте ведно с добива. Няколко хиляди тона в секунда искат маса на инфраструктурата от няколко стотин хиляди тона поне.

Степенен космически асансьор. Някой беше изчислил, че ни е нужен асансьорен *кълн* от само 18 тона бъки-въже за Земя-геостационарна. Земята има стотици пъти по голям специфичен гравитационен параметър. За Плутон-Харон - колко? Може би 10-тина тона *рибарска* корда = дължина само от 18 000 км. Условията за старт на асансьорно разгръщане там са буквално десетки хиляди пъти по-добри отколкото тук.

Представи си апарата ( общо неколко десетки тона = няколко старта на Протон ) разделящ се на два ландера свързани с кордата ( полиетиленова? или по-*лигава* щото и без това студът ще я стегне?) които свързани ландери кацат единия в циз-Хароновата точка на Плутон, респ. др. в циз-плутоновата точка на Харон ... с няколко стотин километра на макара за обиране на вариациите и пертурбациите.

Енергия? Болонкин твърди че може да се снабдяват с електроенергия апарати на милиарди километри разстояние. Чрез *плазмен шнур*. Явленията в природата показват , че такива линейно изявени въртящи се плазмоиди имат наистина ВИСОКА мета-стабилност. Така за Плутон-сйид проджект може да се ангажира ток от мрежата. На едро - според най-изгодната цена. сийд апарата ще разпалага с няколко гига-вата енергия. Както в полет -- да си има ток да си припалва там йонен двигател ли ще бъде, ел.арк-джет ли или просто ще утилизира моментума на плазмения шнур като някакъв междупланетен електродинамичен *тетър* в изкуствено пипало от плазма-магнитосфера... т.е. за придвижване , така и за дейности на повърхността.

Ако плуто-сийд организацията е с еко насоченост може да купува ток само от възобновяеми източници. ИЛИ... щом има възможност да пусне неколко десетки тона към КВ, може да пусне и неколко тона към орбита от няколко милиона км от Слънцето да разпъне малък чадър с фотоволтаици там където соларната константа е стотици пъти нашата и пр. АКО Болонкин-шнур работи НЯМА никакво значение откъде идва тока. Само цената на доставката.

Кацналите ландери макар и всеки от по само няколко десетки тона веднага ще се вгризат в околния материал -- предейки още рибарска корда и подавайки я на *паяци* дето да се катерят напред назат Плутон-Харон и да удебеляват кабела все повече...
За кабела не ти е нужно нищо освен водород и въглерод -- къде ги няма питам?

Вземете темп на удвояване от примерно година. ( консервативно! при стотици мегавати или гигавати доставки на ток .. все едно всеки ландер се и помъкнал по един големшък ядрен блок ) С колкото и тънка нишка-водач да почнем -- само след 10-15 години ще имаме колона от десетки метри дебелина или стотици метри широка ако строим лента. В маса ++ почвайки с 10 тона и темп на удвояване от 1г. за 15 години имаме към 320 000 тона или към два тона на километър. Изградена от супер-банални материали. Нищо освен С, Н, О ... плюс всичката необходима *принтирана* в нея електро-кинетична инфраструктура... свързваща двете планетни повърхности.

На пр. година 20 ( достатъчен ивнестиционен хоризонт , който дава възможност хем да се помисли за собствени ел.мощности на земята, хем НЕ излиза извън Кондратиев-цикъла от 40 години, който обезсмисля бизнес-начинанията ). имаме твърда връзка Плутон-Харон, няколко теравата добив, перфектен интерфейс транспорнен на всяка точка от Плутон-Харон-Никс-Хидра повърхностите и към НАВЪН.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Орион

Регистриран на: 15 Мар 2004
Мнения: 905

МнениеПуснато на: Вто 25 Дек 2007, 13:25    Заглавие:  

Цитат:
По принцип, струва си да се дискутира и каква ще е оптималната поддържана скорост на въртене на системата Плутон-Харон, но това вече е отделна подтема.


За да не *избяга* поогризания Харон ли? Ако ползваме орбитални пръстени, по-късно, а не прост мост по най-късото разстояние и си поиграем с вектори и импулси..? Примерно масите да напускат Харон от водещата точка от повърхноста му по орбитата му?

М-у другото: 3 000 т. в сек. са към 4 милиарда тона на година. Колко е ТОНАЖЪТ на цялата световна търговия? А на икономиката на света? Колко тона на човек на година местим насам-натам ? почвайки от нефт, зърно, компютри, обувки ... до ВиК и др.?

Ако почти 100% от произведената харонова $хидро$ енергия се връща на Харон и се ползва от там базираната индустрия така че спусканите стоки да генерират тока...?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Орион

Регистриран на: 15 Мар 2004
Мнения: 905

МнениеПуснато на: Вто 25 Дек 2007, 13:27    Заглавие:  

Елемаг написа:
Cool Cool Cool
Основния проблем е при материалите. Те са все още дълбоко хипотетични.


лед, найлон, студени свръхпроводници... ВСИЧКО си имаме.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27529
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 25 Дек 2007, 16:22    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Ами. Досега тези материали не са издържали и един елементарен наземен тест.А до космически изпитания изобщо са много далече

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
SpaceDreamer

Регистриран на: 17 Май 2005
Мнения: 807

МнениеПуснато на: Вто 25 Дек 2007, 23:45    Заглавие:  

Отново съм за минути и не мога да обърна внимание на изчисленията...

1. Плутон и Харон са гравитационно заключени (според очакването). Това значи, че движение на маса ще е нужно за добива на енергия. Иначе на първо време можеше просто да опашем Плутон със затворен линеен електро генератор и да разхождаме котва по него, вързана за Харон, за да им изравняваме скоростите, добивайки енергия...

2. Пренос на маса от Харон. Добре. Но защо не и в посока навън (по Л2 асансьор)?
Преносът навътре би трябвало (според най-простите закони на механиката, но без да отчитам влиянието на гравитацията) да акумулира външна енергия в системата, а навън - да черпи от нея за сметка на забавяне и сближаване на Плутон и Харон...

... (трябва да излизам)

Последната промяна е направена от SpaceDreamer на Пет 28 Дек 2007, 08:33; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
SpaceDreamer

Регистриран на: 17 Май 2005
Мнения: 807

МнениеПуснато на: Пет 28 Дек 2007, 08:03    Заглавие:  

След минутка ми светна, но беше късно да се връщам.
Да, наистина не бях схванал, че не говорим за оползотворяване на енергията, акумулирана в околоосното и орбитално въртене на системата, а за прехвърляне на баласт от малък в голям гравитационен кладенец, трупайки от това енергийно състояние!

1. Това, че са гравитационно заключени в случая по-скоро ще е предимство.

2. Експортът на маса през Л2 асансьора в случая е и начин да се компенсира орбиталното забързване на Харон, не само друга възможност за добив на енергия на базата на абсолютно същия хардуер както при Л1 (гравитационната) електро-генераторна линия.

Гравитационната задача се оказа елементарна - изведох и реших интеграла, само още не съм замествал с реалните числа, защото току-що си ги набавих. Но това не е толкова интересно, защото не очаквам резултатът да се различава много от този на Орион.

Интересно ми е все-пак как се решава задачата с главно действащо лице кориолисовите сили, защото за нея не смея да твърдя, че знам как да напиша вярно уравненията (ще ми се да бях изкарал по-задълбочен курс по механика). Интересно е, защото така ще се изясни другата част от баланса на енергията, която толкова ме беше обсебила, че заради нея бях игнорирал гравитационната задача...
Нямам идея какъв порядак енергия ще се предаде на Харон по въжето - надявам се да се покрива от добива, за да излезе крайната нетна печалба положителна и достатъчна?

Такава гравитационна електроцентрала би била още по-ефективна тук - всеки тон внесен от Луната би ни осигурил примерно десетки кила безплатно карго в обратната посока. Само не трябва да се оливаме и да държим баланса, за да не се затрупаме с лунен камънак.

За Марс пък да не говорим - Фобос и Деймос са толкова плитки ямки, че все едно спускаме баласта направо от космоса. Същото е и с Никс и Хидра на Плутон.

И за Земята и за Марс последният етап от спускането - атмосферния - вероятно ще е не(толкова)производителен, защото никой от трита спътника не е синхронен с въртенето на планетата си и ще има форма на летене от края на въжето до повърхността, освен ако асансьорът не е полярен.

П.П. Както казваш, ще има макара за обиране на "дишането" (ексцентритет и т.н.) на орбитата на спътника. И пак както ми се стори, че казваш още в самото начало в английския текст, от това "дишане" също може да се добива енергия.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
SpaceDreamer

Регистриран на: 17 Май 2005
Мнения: 807

МнениеПуснато на: Нед 30 Дек 2007, 22:51    Заглавие:  

Да, това са резултатите. Корекцията във връзка с това, че пренасянето не става от/до безкрайността, а от/на детки или стотици хиляди км разстояние, оказва пренебрежимо малко влияние на точността за нашите нужди тук. Корекцията е (1-R/L), където R е радиуса на планетата, а L е орбиталния радиус на спътника. Очевидно R<<L.

Превръщайки джаулите в kWh (1 Wh = 3600 J), в първия мамент останах доста разочарован... един килограм спуснат на Плутон (0.7 MJ), генерира някакви си 195 Wh (да, няма и 0.2 kWh).
А 1 кг спуснат по земния асансьор, би генерирал само около 18 kWh. (Респ. толкова ще е нужно да вложим при КПД=1, за да изпратим в далечния космос 1 кг. по асансьора, което пък звучи доста успокояващо - при 15 ст. за kWh, това са 3 лв в нереално и примерно 30-40 лева реално с отчитане на загубите и на "мъртвата маса" на лифтерите.)
Но след умножение по наличните запаси (от 1е16 кг за скромна луничка до 1е23 за най-големите луни в системата), наистина се получава впечатляваща цифра!

Колкото да орбиталната енергия на спътника, тя няма да навреди на добиваната от спускането в гравитационния кладенец. Тя аналогично може да бъде извлечена, но явно не може да се опре на другата. До този извод стигнах без да влизам в детайли, изхождайки от принципа за запазване на енергията.
Ако гравитационната енергия се измерва с енергията на втора космическа скорост, то орбиталната енергия се измерва с тази на първа космическа. Но разликата не е само два пъти, а доста повече, защото в едния случай втората космическа се смята за повърхността на по-масивното тяло (планетата), а в другия - първата космическа се смята за радиуса на конкретната орбита на по-лекото тяло (спътника).
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27529
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет 01 Фев 2008, 17:49    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Специалисты «Энергии» разрабатывают технологию, позволяющую спускать капсулу с результатами научных исследований на 100-километровом тросе.
В ходе выполнения такой задачи планируется использовать грузовой корабль «Прогресс». После отстыковки прогресса от МКС он снижается до высоты 300 километров и начинает снижение. На конце троса прикреплена капсула, которая отрывается и на парашюте доставляется на поверхность нашей планеты.
В итоге: трос сгорает в атмосфере, «Прогресс» в штатном режиме затапливается, а ценнейшие результаты космических исследования невредимыми попадают на землю. Плюс такой системы в том, что можно не только безопасно спускать с орбиты капсулы с результатами экспериментов, но также исследовать верхние слои атмосферы и проводить низковысотное фотографирование поверхности Земли.
http://www.newsinfo.ru

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
SpaceDreamer

Регистриран на: 17 Май 2005
Мнения: 807

МнениеПуснато на: Пон 06 Окт 2008, 12:43    Заглавие:  

http://novini.dir.bg/2008/10/05/news3442487.html
Цитат:
Космически асансьор ще извежда хора в орбита
TechNews.bg - 05 Октомври 21:08
Експерти изразяват надежди, че идеята ще бъде реализирана и използвана още от настоящите поколения
Нова космическа надпревара вече стартира официално. Тя е толкова вълнуваща, че без съмнение ще накара привържениците на научната фантастика да “точат лиги” по нея.
Проектът всъщност представлява “космически асансьор”. Някои експерти вярват, че идеята се вмества напълно в рамките на възможното. Технологията може дори да бъде създадена и експлоатирана още докато сме живи.
През ноември в Япония ще се състои конференция, на която ще бъдат обсъждани концепциите за космически асансьор. Стотици инженери и учени от Азия, Европа, Южна и Северна Америка ще работят заедно по лифт, който ще може да ни отведе до стохилядния етаж.
Въпреки всички разработки до момента, за мнозина всичко това вероятно звучи много преувеличено. И наистина, ако бъде построен успешно, космическият асансьор ще представлява безпрецедентен подвиг в историята на човешката инженерна наука.
Основната конструкция на асансьора всъщност ще представлява един кабел, който ще бъде закотвен за повърхността на Земята и ще достига десетки хиляди километри в космоса, балансиран с противотежест, намираща се на другия му край.
Учените смятат, че инерцията ще позволи на кабела да стои изпънат до краен предел, позволявайки на асансьора да се задържа в геостационарната орбита. Кабелът ще се издига в небето, достигайки сателитна пристанищна станция, която ще орбитира в космоса.
Инженерите се надяват асансьорът да транспортира хора и предмети в космоса, а някои дори вярват, че той ще може да се използва и за изхвърляне на ядрени отпадъци. Друга идея е машината да бъде използвана за поставяне на слънчеви панели в космоса с цел да се доставя енергия на Земята.
Всичко това звучи като една научнофантастична измислица с авторство от миналия век. През 1979 година новелата на Артър Кларк “Фонтаните на рая” представя идеята за космически асансьор на масовата публика. “Мрежата между световете” на Чарлз Шефилд също изтъква идеята за построяване на космически асансьор.
След близо три десетилетия обаче концепцията бързо премина от развлекателната литература в реалния, заобикалящ ни свят. В момента японските учени от Japan Space Elevator Association (JSEA) работят много усилено по проекта за асансьор, достигащ космоса. Японската организация си сътрудничи със Spaceward Foundation от САЩ и с европейска организация, базирана в Люксембург, по разработване на дизайна на машината.
LiftportGroup от САЩ също се е ангажирала в дизайна. Смята се, че над 300 учени и инженери по света са се посветили на тази задача.

НАСА пък обяви конкурса Space Elevator Challenge с награден фонд от $4 милиона с цел да окуражи проектите за космически асансьор.
Технологията, която тласка напред състезанието за първия космически асансьор, се базира на въглеродните нанотръби. Този материал е лек и притежава разтегателна сила, която е 180 пъти по-голяма от тази на стоманен кабел. Към момента това е единственият материал, който има потенциала да е достатъчно здрав, за да бъде използван за производството на асансьорния кабел, допълват японските учени.
Японски специалисти съобщиха, че в момента разполагат с кабел, направен от въглеродни нанотръби, който обаче притежава една трета или една четвърт от необходимата здравина, нужна за създаване на космически асансьор. Учените очакват през 20-те или 30-те на този век вече да имат достатъчно здрав кабел.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
SpaceDreamer

Регистриран на: 17 Май 2005
Мнения: 807

МнениеПуснато на: Чет 08 Апр 2010, 09:51    Заглавие:  

Днес сайта www.LiftPort.com не се отваря, дава забранен достъп и т.н.:

Цитат:
Forbidden

You don't have permission to access / on this server.

Additionally, a 404 Not Found error was encountered while trying to use an ErrorDocument to handle the request.

Apache/2.2.3 Server at www.liftport.com Port 80


Явно просто сървърът им е излязъл извън строя и още не са възстановили съдържанието от архива.
Кешираната начална страница в Гугъл е съвсем от скоро - от 6.4.2010, но на фона на почти пълното затишие на всякакава дейност през последните две - три години, това изчезване на сайта дори и само за 1-2 дни, е смущаващо.

Очевидно е, че направо да се хване бика за рогата няма да стане. Работата е дебела и не ме смущава толкова това, че се забавя работата по самия асансьор, колкото това, че много слабо се работи по по-простите неща, които по един естествен начин ще постелят пътя на асансьора. Става дума за такива неща като цитираната по-рано от Елемаг система за намаляване на скоростта на навлизане в атмосферата при спускане на малка капсула с товар от орбита - това примерно е една много добра първа крачка, която трябва да се доведе до успешен край и да се продължи нататък... Много неща, свързани косвено с асансьора може и трябва да се приложат успешно не само преди земния, но даже и преди марсианския и преди лунния асансьор. Това е, което ми се иска да видя - че се работи по тях сега.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27529
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 08 Апр 2010, 09:54    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Проблемите възникват когато се опре до съществени инвестиции. Тогава само държавата е способна да помогне.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
SpaceDreamer

Регистриран на: 17 Май 2005
Мнения: 807

МнениеПуснато на: Сря 02 Юни 2010, 15:35    Заглавие:  

Японците организират второто си състезание на 8. август. Ще се катери 300 м въже спуснато от балон:

http://jsea.jp/node/782

ПП. Да, когато става дума за големи инвестиции, но по-точно такива без или с много далечна възвръщаемост - тогава може да се разчита основно на държавата, защото в тоя случай само тя може да си позволи да бъде на загуба. Затова смятам, че преди асансьора е най-добре ако може да има нещо друго, което да има пазар и да даде шанс на технологията да дръпне бързо, без да се опира до това да се разчита на държавна подкрепа (която не винаги се получава и не винаги навреме и в нужния размер, т.е. не винаги е с желания ефект)

ППП. Лифтпорт е отново онлайн (нямаше го няколко седмици май само)
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
SpaceDreamer

Регистриран на: 17 Май 2005
Мнения: 807

МнениеПуснато на: Вто 27 Юли 2010, 10:35    Заглавие:  

Интересно би било кога и точно как ще може да започне да се прилага закона на Мур към космическата индустрия.

Примерно за асансьора получавам грубо около 20 удвоявания на постигнатата дължина на въжето. Ако допуснем едно удвояване на година и половина, излиза че можем да имаме действащ асансьор след 30-тина години. При песимистичния вариант - на 2 години - стават 40. А при оптимистичния - удвояване веднъж на година срокът става 20 години. Вижда се, че прогнозата на LiftPort.com за 2031 година съвпада с крайно оптимистичната оценка, и че би било реалистично да очакваме удължаване на срока до към 2040-та примерно, но едва ли чак до след 2050-та.

Обаче за да работи закона на Мур за дадена технологична сфера, има определени условия и според мен основното е да имаме действаща индустрия с масов пазар (както е при чиповете), т.е. трябва да има стабилно и самозахранващо се финансиране. Струва ми се, че наближаваме момента, когато това условие ще бъде удовлетворено (ако все още не е) за масовия космически транспорт по принцип.

Остава обаче открит въпросът как това финансиране ще се прелее към асансьора?
Сроковете за постигането му са твърде далечни - на или по-скоро отвъд границата на инвестиционния хоризонт...
Общоприето е да се смята, че проекти, които отнемат над 25-30 години до влизане в експлоатация не са привлекателна инвестиция и като такава остават най-вече на плещите и милостта на държавното финансиране.
А едва ли е нужно да споменавам, че държавно финансиране закон на Мур не храни!
Излиза че ако искаме да има асансьор преди втората половина на века, ще трябва да се осигури "по-калорично гориво" за закона на Мур... Трябва да се появи масова индустрия (една или по-скоро няколко, защото са въвлечени разнородни области), която да изисква същите технологии, необходими за асансьора!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Пилот


Регистриран на: 06 Окт 2008
Мнения: 128

МнениеПуснато на: Съб 15 Яну 2011, 14:01    Заглавие:  

За какво ми е такова скъпо съоръжение, което е еквивалент на космическа железопътна мрежа Laughing Просто да изкарат чиниите и стига с глупости вече, големи хора сме все пак Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 17 от 18 [266 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 15, 16, 17, 18 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Космонавтика
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1302s ][ Queries: 12 (0.0221s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker