Dewoitine D.520 - лош самолет или...???

[Гост]

Интересува ме мнението ви за този самолет, който едновременно е сред най-масовите ни самолети през ВСВ и сякаш е жестоко подценяван и недолюбван.

А самолета е симпатичен, сравнително нов, добре въоръжен...
Какъв му е проблема???

[Penio]

Големия проблем на D.520 е това, че за 1943 година е вече технически остарял! Тяговъоръжеността му е малка - 2.88 кг/к.с.! Слаба защита до калибър 7.62! Двигателя е само 935 к.с., което говори за слаби тактически възможности!
Знаете с какви машини немците се изправят срещу крепостите - FW 190 A-8 R2 - 11.5 kg/s секунден залп, Ме-109 с многобройните си варианти с мощно въоръжене!
А и тези машини, които пристигат в България са вече достатъчно използвани и ресурса им е на приключване!
А с появата на Ме-109 G-2 в България, D.520 прилича на врабче пред ястреб!

[su27]

Добър е бил самолета,но е имал по-слаб двигателя от месера а и нашите пилоти са имали съвсем други навици...поради преоладаващата немска теника.....Като добавим и никаква тренировъчна програма.....Девоатина е имал страхотна маневреност по хоризонтала където виражът му е по малък като диаметър от тези на бф109,П-38,П-51.......,но пък за разлика от тях "катери" по-слабо....
за въоръжението: смятам,че е било добро ....всички знаем Испано-то каква пушка е Според спомените на някои пилоти сме имали единични самолети с 30мм оръдие ,но аз лично се съмнявам...


пример:РУД-а при френската машина дейтва противоположно на този на немските машини,тоест при немските при бутане р. напред се е подавал по-голям газ а при девоатина същото нещо е ставало при дърпане на ръчката назад....
представете си какво им е било на новите пилоти преминаващи на този съвсем различен самолет.
за двигателя.... има случаи на изпадане в свредел при заход за атака на бомбардировач отзад,заради турболенцията предизвиквана от 4 мотора.

[su27]

хех Penio изпревари ме с 3 мин))
да...за бронята съм съгласен

[German]

Мисля, че следното очеркче за един наш летец от войната, което(пак по субективни причини не видяло бял свят ) бях подготвял навремето за сп.Аеросвят, ще ви даде по-ясна представа за възможностите на самолета - все пак инфото е от първа ръка :

Антон Борисов Атанасов (Шварца)

Роден на 19.02.1917 година в град Шумен. Завършва Казанлъшкото авиоучилище, 10-ти пилотски випуск. В състава на 442-ро ято на Avia B.534 "Доган" взима участие във въздушния парад над гр.Добрич през септември 1940 г. послучай освобождението на Южна Добруджа. Преминава полетно обучение на л-ще Асен в група с още 45 летци. Обучава се във 2-ра група на инструктора Коста Табов . Антон Атанасов е старши на випуска и завършва с отличие по всички предмети. След това постъпва в 622-ро ято в Божурище, където се обучава на нощни полети. ("Беше си голям риск, защото полосата се осветяваше с газови фенери. Ама нали ген. Айрянов искаше поне един да излети, но да се види български летец в нощно небе...!" -А.А.). На 6.04.1941 г. участвува в отразяването на бомбардировъчно нападение от сръбска страна извършено със самолети Dornier Do-17, но поради малката скорост на "догана" не успява да ги настигне. На 1.11.1941 г. е изпратен в Балчик в 692-ро ято за преминаване курс на Bf 109E и брегова охрана. Поради летешка грешка над морето с Bf 108 "Лебед" е откомандирован обратно в 622-ро ято с командир поручик Русев на Враждебна, което от юли 1942 г. поема охраната на столицата.
До октомври 1943 г. е с чин подофицер, след което следва съкратен курс в ШЗО. През февруари 1944 г. се озовава в Карлово в състава на 1/6 изтребителен орляк на Dewoitine D.520 с командир к-н Русев. Взима участие в отбраната на София срещу англо-американските бомбардировки. Провежда няколко атаки срещу американски крепости, но без видим резултат. Любимият му метод за изплъзване от американските изтребители Lightning P-38 е пикиране с отрицателен ъгъл.
Взима активно участие в Отечествената война, като участвува в щурмовки на отстъпващите германски войски. На два пъти машината му е засегната от зенитния огън: веднъж, по-леко при Ниш и втори път, по-тежко, над Куманово, когато "девоатинът" му е улучен в крилото и мотора и с цената на големи усилия успява да се добере и приземи принудително в Божурище. Награден е с Кръст за храброст. На D.520 лети до юни 1945 г. Участвува в показен въздушен бой срещу Стоян Стоянов, който се снима във въздуха от операторски екип в кабината на летящ наблизо Bf 108. По предварителен сценарий победа трябвало да удържи Стоянов на своя Bf 109G. Още в първия стръмен завой обаче, бай Антон забелязва, че настига "шмита" и се налага да забави за да не обърка сценария, докато "...Стойнето влезе в опашката ми..". След това пикира отвесно надолу имитирайки, че е ударен. Този "театър" се разиграва над Сливница и Брезнишкия балкан. (По този повод А.Атанасов казва: "Не мога да твърдя за боя на вертикал, но на виражи можех да претендирам, че ще го (т.е., "месершмита") "омахам" като нищо. "Девоатинът" за майстора-пилот беше истинска, фина машина. Както добрия конеездач направлява животното само леко накланяйки тялото си в желаната посока, така и D.520 беше свръхчувствителен и реагираше и на най-малкото движение на ръката. Лек и повратлив. Прекрасна машина!"
През 1945 г. А.Атанасов изкарва инструкторски курс на Як-9. До 20 август 1946 г. е инструктор в орляка в Божурище. По-нататъшната му съдба с нищо не се различава от тази на повечето бивши царски офицери. Понастоящем е пенсионер и живее в родния си град Шумен.

Записа: Тошко Драгиев

[eagle1]

German, тва май съм го чел в списанието... Някой от броевете за Д.520 мисля беше...

[German]

Може, ама само цитата за "девоатина", а не целия очерк!

[Glenn]

Девоатинът ми е любимия самолет !!! Към казаното дотук от колегите ще добавя следната статистика: D.520 на Въздушните на Негово Величество войски за периода ноември 1943-август 1944 свалят 7 бомбардировача и 4 изтребителя, повреждат 7 бомбардировача и 4 изтребителя. Ст. Маринополски ( 2 / 6 изтр. орляк, летял на D.520, на 20.12.1943г. с Девоатина сваля американска "летяща крепост" В-24 )казваше, че при управлението си самолетът е бил фин и грациозен като французойка.

[Fighterland]

Но пък във Въздушни войски Девоатинът е бил с внушителен иначе брой - около 96 ако не се лъжа. Да отпаднат по ралични причини 16 остават 80. При правилна тактика и водене на въздушния бой, те, пилотирани от вече споменатите опитни летци и във взаимодействие с къде по-новите Ме-109, са могли да нанесат повече поражения на така наречените "летящи крепости". И в този случай щеше да има някакво поне теоретично противопоставяне на численото превъзходство на противника. Едно е да влезеш бой с 20 Месера и 80 Девоатина, друго е с 20 Месера...

[Glenn]

На 05.06.1940 лейт. Льорарг от GC ІІ/7 с D.520 сваля немския ас Мьолдерс. Френските пилоти по време на Битката за Франция свалят 108 вражески самолета. Много добре се представят във въздушните боеве срещу италианците в края на кампанията. Девоатините са използвани от Вишиска Франция в боеве срещу Съюзниците в Северна Африка през 1941г. D.520 са били на въоръжение в три учебни съединения на Луфтваффе. В края на войната Девоатините са използвани от частите на голистите. Машината е имала огромен потенциал за развитие, който за съжаление не е бил реализиран. С две думи: един добър изтребител.

[BACKFIRE]

Според мен като неспециалист - добра машина попаднала не по точното време, некъдето трябва.
В края на 43 вече е остаряла. За какво и е хоризонтална маневреност - увличане в бой с ескорта ли?

[German]

[su27]

да и аз съм чел че,при 2-те бомбардировки на летището са загубени много голям брой D.520

[Fighterland]

Това не го знаех. Знам, че е било атакувано от бомбардировачи, ама не и от Р-38.

[German]

Ами доколкото ми е известно, щурмовката е била нарочна, т.е. именно заради това са се появили "лайтнингите" там. Било е нещо като наказателна акция. Сварили са нашите посред бял ден дето се вика "по изуй гащи"! D.520 са били наредени в редове крило до крило като за парад. Затова са и такива големи загубите. Май, дали не бяха току-що докарани от Франция тези "девоатини". Имало е и доста жертви сред персонала на летището от картечно-оръдейния огън. Почти подозирам, че в случая е сработило здраво американското разузнаване!