На този ден... (част 2)

[popay_the_sailor]

2 ноември 1785 г. Британският изобретател Лайънъл Лъкин (Lionel Lukin) патентовал най-стария познат и употребяван вариант на спасителната лодка. За своя модел той ползвал по-стар вариант, създаден във Франция, но невлязъл в употреба. Той бил изпробван на река Сена. Според някои данни разполагала с въздушни торби, които да я задържат на повърхността, ако се напълни с вода.
Лайънъл Лъкин е роден през 1742 г. в Дънмоу, графство Есекс. Неговата лодка, съществено подобрен вариант на френския си предшественик, е изпробвана за пръв пък в река Темза, като изобретателят е лично поощрен за изобретението си от британската кралска фамилия. Лодката на Лъкин била дадена за изпробване от лодкарите по Темза. Някои обаче побързали да я дискредитират, като я ползвали за контрабанда. Тъй като била „непотопяема”, превозваните с нея стоки били гарантирани.
В дизайна на Лъкин присъстват удебелени стени, баланс срещу преобръщане и по-лесни начини за изгребване на водата, попаднала в лодката. На следващата година изобретателят пуска нов модел, създаден по поръчка на д-р Джон Шарп, архидякон в Нортъмбърленд. Той се ползва в продължение на години. Лъкин умира през 1834 г., а на надгробната му плоча пише: „Лайънъл Лъкин беше първият, който създаде спасителната лодка и с изобретените от него принципи на сигурността спаси много човешки животи и собственост при корабокрушения.”
Въпреки очевидните постижения първенството му се оспорва от мнозина. Уилям Удхев претендира, че пръв е създал спасителната лодка, но Лъкин е бил по-опитен при налагането на своя модел. Претенции има и Хенри Грейтхед, пуснал на вода през 1790 г. 30 лодки, наречени „Оригинал” и ползвани в продължение на 40 години.



2 ноември 1806 г. В Типеръри, Великобритания, е роден английският арктически мореплавател Хенри Келет (Henry Kellett). През 1848 – 1850 г. осъществява плаване с хидрографския и изследователски кораб „Herald”, по време на което открива остров и му дава името на кораба си. Включва се в експедицията на Едуард Белчър, изпратена в Канадския арктически архипелаг да търси изчезналата експедиция на Джон Франклин. Участва в описването на остров Принс Патрик, северозападното крайбрежие на остров Мелвил, протока Келет. Умира на 1 март 1875 г.



2 ноември 1856 г. В Атлантическия океан край остров Нантъкет се сблъскали американският барк Adriatic и железният френски колесен параход Lyonnals (1650 рег. т). Вторият кораб потънал, като броят на жертвите достигнал 200 души.

2 ноември 1902 г. От базата на кораба „Discovery”, хвърлил котва край Ледената бариера Рос, към Южния полюс потеглила групата на Робърт Скот (Robert Falcon Scott). Полярниците достигнали до 82º17' ю.ш., но били принудени да се върнат назад поради крайно изтощение и привършване на провизиите.





2 ноември 1916 г. Късно вечерта, на връщане от боен поход край Шетландските острови, германската подводница U-20 приела радиограма от борда на U-30, която съобщавала за бедствие. От строя били излезли и двата дизела – единият напълно, а другият частично. В 02,00 часа на 3 ноември U-20 била вече при авариралата U-30, и двете с малък ход поели към базата.
На 4 ноември, по време на гъста мъгла край бреговете на Ютландия, те заседнали на плитчина поради неточно определяне на местоположението. На другия ден на помощ им се притекли крайцери и разрушители. До идването им U-30 успяла сама да се снеме от плитчината, а U-20 след поредица от неуспешни опити била напусната от екипажа си и взривена.



2 ноември 1935 г. Закупен е най-големият търговски кораб на БТПД „Родина”. По време на Втората световна война е милитаризиран от германското командване. В нощта срещу 20 септември 1941 г. параход „Родина” се натъква на мина и потъва край устието на река Ропотамо.



2 ноември 1942 г. Този ден се оказал фатален за корабите, носещи името Empire. Два от тях били построени по време на Първата световна война, а другите три – новопостроени. „Empire Antelope”, „Empire Leopard” и
„Empire Sunrise” били торпилирани от германската подводница U-402 североизточно от Нюфаундленд в състава на конвой SC-107.
„Empire Gilbert”, движещ се самостоятелно северозападно от Исландия бил потопен от U-586, a „Empire Zeal” потънал северозападно от бреговете на Бразилия, потопен от италианската подводница „Leonardo da Vinci”. Общо загинали 108 мъже при потъването на петте кораба.

[popay_the_sailor]

3 ноември 1493 г. По време на второто си плаване до Новия свят експедицията на Христофор Колумб (Cristoforo Colombo) открила остров Доминика от групата на Малките Антилски острови в Атлантическия океан, а на следващия ден Колумб достигнал до остров Гуаделупа от същия архипелаг.



3 ноември 1788 г. Роден е известният руски мореплавател Михаил Петрович Лазарев. През 1813 – 1816 г.с ветрохода „Суворов” осъществява първото си околосветско плаване. През 1819 – 1821 г. като командир на ветрохода „Мирний”, по време на второто си околосветско плаване, заедно с Ф.Ф. Белинсхаузен открива Антарктида. През 1822 – 1824 г. с фрегатата „Крейсер” предприема трета околосветска експедиция и става първият и единствен руски мореплавател, обиколил три пъти земното кълбо като командир на кораб. Участва в Наваринския бой като командир на линейния кораб „Азов”. Унищожава пет турски кораба и за първи път в историята на руския флот корабът му получава най-високото бойно отличие – Георгиевски флаг и вимпел. От 1837 г. почти до смъртта си (1851 г.) командва руския Черноморски флот. Възпитава блестящи флотски командири, между които Г.И. Бутаков, В.Е. Корнилов, П.С. Нахимов и др.



3 ноември 1891 г. Във Велико Търново е роден Сава Николов Иванов (Савичката), един от строителите на българските ВМС и деец на БНМС. Възпитаник е на Морския кадетски корпус в Санкт Петербург. Бил е командир на водосамолетната станция във Варна, началник на Морското машинно училище, на Дунавската речна полицейска служба, а от декември 1935 до началото на 1938 г. е началник на Черноморския ни флот. Уволнен е от него през 1939 г. Написва „История на Дунавската флотилия”, студията „Противоподводната и противовъздушната отбрана на морското крайбрежие”, съставя „Правилник за управление на българския флот в мирно време”. Най-значимият му научен труд е „Библиография на Черно море и крайбрежията му”.



3 ноември 1906 г. На проведената в Берлин Международна радиотелеграфна конференция е подписана конвенция, с която се установява като единен международен сигнал за бедствие при радиовръзка по море сигналът „SOS”. Радиостанциите на страните, подписали конвенцията се задължават да го приемат незабавно. С въвеждането на този сигнал се отменят всички други сигнали за бедствие на фирмите производителки на радиоапаратура, например сигналът на немската „Сляби Арко” – „SOE” и на „Компания Маркони” – „CQD”.



3 ноември 1977 г. Във Варна вдига държавното знаме флагманът на българското корабостроене и корабоплаване, 100 000-тонният танкер „Хан Аспарух”, построен в КК „Г. Димитров”. Ръководството му е поверено на к.д.п. Видьо Видев и гл. мех. Петър Цаперков.

[popay_the_sailor]

4 – 5 нември 1853 г. Състояли се първите сблъсъци между руски и турски бойни кораби по време на Кримската война. На 4 ноември руският патрулен кораб „Бесарабия” пленил без нито един изстрел турския параход „Меджари Теджарет”. На следващия ден – 5 ноември, руската параходна фрегата „Владимир” под командването на капитан-лейтенант Григорий Бутаков открила турския кораб „Перваз-Бахри”. С умели маневри руският кораб успял да се приближи на 100 метра от противника и да го обсипе с унищожителния огън на всичките си бордови оръдия. Турците загубили 58 души от екипажа си и били принудени да се прададат.





4 ноември 1875 г. Американският колесен параход Pacific, с 238 човека на борда си, под командването на капитан Хоуел, извършвал рейс от Виктория (Британска Колумбия) до Сан Франциско. Близо да нос Флатери, Вашингтон, в 8 часа вечерта при ясна видимост върху него налетял американският ветроход Orpheus. Неговият капитан Сойер, знаейки, че е нанесъл на насрещния кораб смъртоносен удар, не започнал спасяване на хората, а избягал. За този сблъсък може би никой никога не би узнал, ако след четири дни американският митнически кораб „Oliver Walcott” не бил забелязал в океана плот, на който имало човек. Това бил Нийл Хенли — рулеви на „Пасифик” – единственият оцелял след сблъсъка. Той разказал, че заради крена на левия борд екипажът на парахода не успял да спусне лодките от десния борд, че в пет лодки, които били закрепени зад гребните колела, нямало весла, че в една от спуснатите във водата лодки са се опитали да се спасят 15 жени и 6 мъже, но върху нея рухнала димоходната тръба и всички загинали. Скоро започнала буря, и „Пасифик”, задържайки се още около час, се скрил под водата.
Захвърлилият в бедата хора капитан на „Орфей” повел своя кораб към остров Ванкувър и погрешно взел маяка на остров Бил за фара на нос Флатери. „Орфей” налетял на плитковина в залива Барклай и бил разбит от щорм.







4 ноември 1888 г. По време на силен дъжд, в 2 часа през нощта, близо до нос Сент Катринс на остров Уайт норвежкият тримачтов барк Nor, който бил командван от капитан Биенус, на пълен ход ударил в десния борд английския товарен параход Saxmundham (2486 peг. т). Параходът веднага започнал да потъва. Англичаните успяли да спуснат на вода една спасителна лодка и гичка, на които се спасили 15 човека. Норвежците нямали намерение да спасят останалите във водата лодки, тъй като им се наложило сами да напуснат своя кораб, който също получил силни повреди в корпуса. Полупотъналият „Нор” се оказал изхвърлен на брега в района на банката Шингълс.



4 ноември 1899 г. В Шлезвиг е роден Бернхард Роге (Bernhard Rogge) – германски морски офицер. Постъпва във флота през 1915 г. След края на Първата световна война служи на различни крайцери. От февруари 1938 г до септември 1939 е командир на учебния ветроход „Albert Leo Schlageter” (днешният португалски учебен ветроход „Sagres”). След това до 22 ноември 1941 г. командва спомагателния крайцер „Atlantis”. С него унищожава 22 вражески кораба с общ тонаж 145 960 брт. След това служи на административни длъжности, а след края на войната е в Бундесвера. Пенсионира се през 1962 г.



4 ноември 1914 г. На 360 мили източно от Тринидат германският крайцер Karlsruhe излязъл на рандеву с въглищар за попълване на бункерите. Товаренето още не било започнало, когато в носовата част на крайцера се раздал мощен взрив, а после още няколко, които напълно откъснали носовата част на кораба. Кърмовата част на крайцера се задържала на вода 27 минути, а въглищарят успял да спаси 146 матроси от неговия екипаж. 262-а човека, в това число и командирът на крайцера, загинали при взривовете.



4 ноември 1981 г. Гмуркачът легенда Жак Майол (Jacques Mayol) установява нов световен рекорд по подводно спускане. В дисциплината гмуркане с променлив баласт (без ограничения) французинът успява във водите край остров Елба да премине психологическата бариера от 100 метра, като достига 101 метра. Две години по-късно – през 1983 г. Майол надминава този си рекорд, като се спуска на 105 м дълбочина.

[popay_the_sailor]

5 ноември 1785 г. Експедицията на Жан Франсоа дьо Гало, граф де Лаперуз (Jean-François de Galaup, comte de La Pérouse) достига до непозната земя, която се оказва малък пустинен остров. Същия ден Лаперуз се натъква на плитчина, на която едва не разбива фрегатите си. Тя получава името Риф на французите.



5 ноември 1787 г. В градчето Дамфис, Великобритания, е роден Джон Ричардсън (John Richardson), шотландски изследовател на Канадския арктически архипелаг, по професия – лекар. През 1819 – 1822 г. и през 1825 – 1827 г. участва в експедициите на Джон Франклин. По време на втората експедиция, през 1826 г., като ръководител на морския отряд, той проучва земите на изток от залива Маккензи, открива участък от земите на Северна Америка, дълъг повече от 1500 км. Това бил полуостров Пари. Ричардсън умира на 5 юни 1865 г. в селцето Грасмир, Великобритания.



5 ноември 1799 г. В Столовия залив (Южна Африка) седяли на котва два английски кораба: 64-оръдейният линеен кораб Скиптър и 50-оръдейният Юпитер, датският 64 оръдеен линеен кораб Олденбург и още дванадесет търговски кораба от различни страни.
Сутринта неочаквано задухал силен северозападен вчтър, който скоро преминал в щорм. С трясък се късали котвените въжета и бурята започнала да тласка корабите към брега. На рифовете се разбили „Скиптър”, „Олденбург” и осем търговски кораба. Само на „Скиптър” от 491 души екипаж около 400 намерили смъртта си сред крайбрежните скали. „Юпитер” успял да се спаси – под щормови платна навреме стигнал до една пясъчна плитковина и заседнал там.

5 ноември 1940 г. Въоръженият английски търговски кораб Jervis Bay бил потопен в Северния Атлантик от германския джобен линкор „Admiral Graf Spee”. Боят продължил 24 минути, загинали 255 човека от екипажа на „търговеца”, а останалите 65 души били спасени от шведския търговски кораб „Stureholm”.
Историята не свършва с това. „Stureholm” бил потопен на 11 декември 1940 г. от подводницата U-96. В този момент като военен кореспондент на борда на подводницата се намирал Лотар-Гюнтер Букхайм, който по-късно описва това събитие в книгата си „Das Boot”.



5 ноември 1967 г. Вдигнато е държавното знаме на НРБ над 1623 –тонния моторен танкер „Белатрикс” – звезда от съзвездието Орион, а на 15 октомври 1968 г. е приет и еднотипният „Бенетнаш” – име на звезда от съзвездието Голяма мечка. През януари 1971 г. те са преименувани във „Въча” и „Чая”.

[popay_the_sailor]

6 ноември 1472 г. В гр Кафа (дн. Феодосия) на Кримския полуостров завършило пътуването на руския търговец и пътешественик Афанасий Никитин до Персия и Индия. По време това пътуване той прекосил 3 морета (Каспийско, Арабско и Черно) и станал един от първите европейци, проникнали във вътрешността на Индия.



6 ноември 1528 г. Кралският контрольор Алваро Нунес Кавес де Вака (Álvar Núñez Cabeza de Vaca) и придружаващите го испанци от експедицията на Памфило де Нарваес претърпели корабокрушение край залива Галвестън, на югозапад от устието на Мисисипи. Де Вака бил превърнат в роб от местните индианци, но през май 1529 г. успял да избяга. Станал пътуващ търговец, открил двама свои сънародници и с тях се добрал до Калифорнийския залив, откъдето след дълго странстване успял да се завърне в Испания.



6 ноември 1888 г. Английският пътнически кораб Nantes, плаващ от Ливърпул към Хавър, се намирал на 40 мили от нос Лизард, когато го ударил германският тримачтов барк Theodore Rüger. Ударът бил толкова силен, че параходът потънал след 3 - 4 минути. Трима човека успели да се прехвърлят от „Нант” на бака на барка. От водата успели да измъкнат само още един човек. Останалите загинали заедно с парахода.

6 ноември 1916 г. В Арсенала започва ремонтът на първата българска подводница „Подводник № 18”.



6 ноември 1916 г. Германският подводник U-45 напуска пристанище Евксиноград и предвождан от торпедоносеца „Строги”, се отправя през северния проход на минното заграждение във Варненския залив към открито море. На паралела на Дългия пясък (Узун кале – дн. Златни пясъци) подводникът се натъква на руска заградна мина и потъва на разстояние около две мили от брега. Успяват да се спасят само петима моряци, които са прибрани от спасителната лодка на българския торпедоносец.



6 ноември 1943 г. По време на охрана на конвой KMF25A край бреговете на Северна Африка германски самолет атакувал и потопил американския ескортен разрушител Beatty DD-640. 12 американски моряка загинали заедно с кораба си.

[popay_the_sailor]

7 ноември 1502 г. След като извършва редица пиратски грабежи край Каликут, Вашку да Гама (Vasco da Gama) се отправя към пристанище Кочин, където сключва търговски договор с местния раджа. Той оставя там 7 кораба, които да пречат на търговията на Каликут с Кочин.



7 – 9 ноември 1824 г. Ураганен вятър и невиждано наводнение в устието на река Нева унищожават руския Балтийски флот. Наводнението било най-голямото в Кронщат за последните 300 години. Нивото на водата се покачило с 3,7 м. Гигантските води разрушили всички укрепления и изхвърлили корабите върху скалите. В момента на бедствието в Кронщат се намирали 18 линейни кораба, 19 фрегати, 6 брига и около 40 транспортни съда. Оцелели едва 7 линейни кораба, 4 фрегати и един бриг.



7 ноември 1910 г. В мъгливо време петмачтовият гигант Preußen е блъснат от от английския параход Brighton. Инцидентът се случва в Ла Манш, близо до Бийчи Хед. Носовата част и фокмачтата на „Прусия” са сериозно повредени и това затруднява маневрирането и управлението. Капитанът и екипажът не щадят сили и прилагат всичките си умения на моряци, за да докарат бедстващия съд до някое пристанище, по възможност най-близкото. За нещастие се разразява буря и трите буксира, които идват на помощ, не могат да теглят ветрохода в желаната посока. Пречи им силният вятър. Буксирните въжета не издържат и се късат. Смъртно раненият гигант остава на произвола на свирепия вятър и бурното море край вълнолома на Дувър. Впоследствие засяда на близките скали, въпреки отчаяните опити на капитан Нилсен за измъкване чрез ловки маневри.







7 ноември 1941 г. Съветският м/к Армения бил атакуван от германски самолет-торпедоносец He-111. След четири минути корабът отишъл под водата. На борда на кораба, който превозвал ранени от четири болници от Севастопол и Ялта, се намирали около 7 хил. пасажери. На борда се намирали 2000 неотчетени човека, които, очевидно, са били взети на кораба по молба на медицинския персонал. Оцелели само осем човека, които били спасени от стражеви катер. Макар да бил прикриван от въздуха от два съветски изтребителя И-153, от преките попадения корабът се разчупил на две и отишъл на дъното.

[popay_the_sailor]

8 ноември 1521 г. Двата оцелели кораба от експедицията на Фернандо Магелан – „Тринидат” и „Виктория” – достигат остров Тидоре от Молукския архипелаг. Там те били посрещнати благосклонно от местния раджа, който търсел покровителството на испанския крал срещу португалците. След като закупуват много и ценни подправки, екипажите се разделят и „Виктория” под командването на баска Хуан Себастиан де Елкано (Juan Sebastián Elcano) продължава сама край нос Добра надежда, като за първи път в историята затваря кръга на околосветското плаване.



8 ноември 1723 г. В Нотингамшир, Великобритания, се родил Джон Байрон (John Byron), един от известните мореплаватели на XVIII, чичо на известния поет. Едва 17-годишен участвал в околосветското плаване на Джордж Ансън (1740 – 1744 г.), по време на което бил пленен от испанците и затворен. Бил освободен през 1745 г.. През 1764 г. му поверили ръководството експедицията с фрегатата „Делфин”, която била изпратена в южната част на Тихия океан със задачата да намери Соломоновите острови, видени от испанците още през XVI век и Австралия. Байрон не успял да открие тези острови, което предизвикало голямо недоволство в Англия, но открил няколко малки острова от архипелага Туамоту, островите Тукелау и Джилбъртовите острови в екваториалната част на Тихия океан. От 1769 г. бил назначен за губернатор на Нюфаундленд. По-късно командвал британските войски в Западна Индия. Починал на 10 април 1786 г. в Лондон.



8 ноември 1770 г. Роден е руският мореплавател Иван Фьодорович Крузенщерн (Иван Фёдорович Крузенштерн). През 1803 г. оглавил първата руска околосветска експедиция с корабите „Надежда” и „Нева”. Експедицията заобиколила нос Хорн, посетила Маркизките и Хавайските острови, стигнала до полуостров Камчатка, картографирала голяма част от бреговете на японските острови Хокайдо и Хонсю и проучила южната част на остров Сахалин. После през Макао и нос Добра надежда се завърнала в Кронщат. По време на това плаване за първи път били извършени мащабни океанографски и метеорологични изследвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан.



8 ноември 1871 г. Починал американският арктически пътешественик Чарлз Френсис Хол (Charles Francis Hall). През 1864 – 1869 г. той намира в Канадския арктически архипелаг на север от залива Хъдсън многобройни следи от изчезналата експедиция на Джон Франклин. През 1871 г. с кораба „Polaris” навлиза в Северния ледовит океан през протока Смит Чанъл и през протока между островите Гренландия и Елсмиър прониква до 82º26' с.ш. – точка, недостигана преди него.





8 ноември 1942 г. Италианският крайцер Attilio Regolo бил поразен от торпедо, изстреляно от британската подводница Unruffled (P46). Торпедото попаднало в носовата част на крайцера, която се оказала откъсната от взрива почти до оръдейната кула и незабавно потънал.





8 ноември 1975 г. Бунтът на БПК от Балтийския флот „Сторожевой” започнал през нощта на 8 срещу 9 ноември 1975 г. Въстанието оглавил капитан 3 ранг Валерий Саблин, служещ на кораба като помполит. До постъпването си във военнополитическата академия „В. И. Ленин” той прослужил девет години на строеви длъжности на кораби от Северния и Черноморския флотове.
Задълбоченото изучаване в академията на трудовете на класиците на марксизма-ленинизма затвърдило у Саблин мисълта, че властта води народа не по правилния път. Морският офицер разработил детайлна програма за преустройство на обществото. Той бил за многопартийност, свобода на словото и дискусиите, промяна на реда на изборите в партията и страната. За да огласи своята програма, показвайки вопиющите грешки и разложение на съветското ръководство, офицерът решил да използва „трибуната” БПК „Сторожевой”, на който започнал служба след академията.
”Сторожевой” заедно с други бойни кораби от Червенознаменния Балтийски флот взел участие във военноморския парад на 7 ноември 1975 г., след което трябвало да се отправи на ремонт в Лилепая. Вечерта на 8 ноември помполитът организирал прожекция на филма „Броненосецът „Потемкин”. Командира на „Сторожевой” капитан 2 ранг Потулний Саблин заключил в поста на хидроакустиците. По команда на помполита бил обявен сигнал „голям сбор”. Матросите и старшините се построили на долната палуба, в кърмата на кораба.
Саблин им съобщил, че е поел командването на кораба с намерението да го отведе в Ленинград, и от там да се обърне към страната с възвание. Говорел за разложението по върховете, за това, че е необходимо да се изкаже по телевизията, да разкаже на народа истината и да иска промени. Матросите застанали зад исканията на Саблин. Обаче в каюткомпанията неговото обръщение било прието повече от сдържано. Само няколко офицери и мичмани одобрили действията на метежния помполит. Останалите мълчали - тях ги отвели в долните помещения на кораба.
Саблин разчитал, че бунтът на „Сторожевой” ще бъде поддържан първо от гражданите на Ленинград, а после и от цялата страна. Обаче за бунта командването на флота и ръководството на страната узнало много по-рано от избягалия от кораба офицер-механик Фирсов, който бил нещатен секретар на комитета на ВЛКСМ. Вдигайки котва, БПК „Сторожевой” излязъл от парадния строй кораби, обърнал по реката и се отправил по посока на Рижкия залив. От кораба в етера се понесли радиограми по адрес на централните партийни и съветски органи. Корабът обявил, че отива по Нева към стоянката на „Аврора”, и че иска да бъде дадена възможност на един от членовете на екипажа да се изкаже по телевизията и радиото. „Сторожевой” се движел придружен от погранични кораби.
Срещу „Сторожевой” била изпратена цяла ескадра. Висшето военнополитическо ръководство на страната издало заповед по всякакъв начин да бъде спрян разбунтувалия се кораб. При необходимост – да се бомбардира и потопи. Стражевите кораби открили огън по надстройките – БПК не отговарял, продължавайки своя ход. Сутринта на 9 ноември оръжие по „Сторожевой” използвала съветската авиация. По бойна тревога в Прибалтийския военен окръг били вдигнати два авиополка. Един от най-добрите летци прицелно хвърлил авиобомба под кърмата на кораба, повреждайки обшивката, винта и руля. Корабът започнал да описва кръгове. През това време освободеният от моряците командир на кораба се качил на капитанския мостик и прострелял Саблин с пистолет. Арестувайки ранения в крака помполит, Потулний поел командването и заповядал да се спре хода на кораба. На „Сторожевой” се качили десантчици.
Моряците от „Сторожевой” били отведени в Рига и затворени в брегови казарми. Сътрудници от КГБ незабавно започнали разпити. Заедно със Саблин на съд бил привлечен и матрос Шеин, който получил 8 години затвор. Останалите в последствие били пуснати на свобода, някои били демобилизирани, подписвайки декларации за неразгласяване на обстоятелствата по бунта.
Саблин бил затворен в „Лефортово”, където започнало следствие и изясняване на всички обстоятелства по ЧП. Саблин поел цялата вина върху себе си, не издавайки никой от своите съобщници. При първите разпити му било предявено обвинение в измяна към Родината и опит да отвлече кораба зад граница, което той категорично отхвърлил.
На 13 юли 1976 г. се състояло заключителното закрито заседание на Върховната колегия на Върховния съд на СССР, която осъдила капитан 3 ранг Валерий Саблин на смърт, признавайки го за виновен по буква „а” от член 64 от УК на РСФСР (измяна на Родината). Офицерът бил лишен от войнското звание, ордените и медалите. Присъдата била окончателна и не подлежала на обжалване по касационния ред. Президиумът на Върховния Съвет на СССР отхвърлил молбата за помилване. Още на 3 август 1976 г. Саблин бил разстрелян.
Военната колегия на Върховния съд на РФ през 1994 г. преразгледала делото на Саблин „в светлината на нови обстоятелства”. В обвинителното му заключение по „разстрелния” член „измяна на Родината” с член за воински престъпления: превишаване на властта, неподчинение и съпротивление на началството. Екзекутирания Саблин бил осъден на 10 години затвор, а на помагалият му матрос Шеин за съучастие дали 5 години вместо предишните напълно излежани осем... В определението на Военната колегия на Върховния съд на РФ от 12.04.1994 г. е оказано, че нито Саблин, нито Шеин подлежат на реабилитация.
P.S. Интересното е, че с времето изплуват все нови и нови факти.
След като „Сторожевой” излязал в морето Висшето командване издало заповед да бъде спрян с всякакви средства. Полк стратегическа авиация, който бил базиран в Украйна получил задача – „да осъществи запуск на ракета X-22 от самолет Ту-22 и да потопи кораба”.
Обаче, по време на излитането, ракетата не била готова. Командирът на самолета, заедно с екипажа взел решение „да тарани кораба”. За това решение било доложено на самия Връх. Началството отговорило само с фразата „Съгласни. Чакайте заповед”. Екипажът-смъртници седял в офицерската столова и нервно пушел. След час дошла заповед – „Отбой”. Корабът бил спрян от фронтовата авиация.

[popay_the_sailor]

9 ноември 1502 г. По време на четвъртата експедиция на Христофор Колумб (Cristoforo Colombo) до Америка флотилията му хвърлила котва в залив, който бил наречен Пуерто де лос Бастимиенос (продоволствен залив). Той се намирал в най-тесния участък на Панамския провлак и през втората половина на XVI век изграденото там пристанище станало важно средище за испанската експанзия в Южна Америка.



9 ноември 1914 г. Германският крайцер Emden нападнал остров Килинг (от Кокосовите острови). Засечен бил от австралийския крайцер Sydney, който го превъзхождал по тонаж (5600 срещу 4270 т), скорост (26 срещу 24 възла) и огнева мощ (8 152-мм срещу 10 105-мм на „Емден”). Равносметката била ужасяваща за германците. От 316 души екипаж загинали 134, ранени били 65, а крайцерът бил почти напълно разрушен.
Скоро крайцерът бил вдигнат и в трюма му било открито голямо количество мексикански сребърни долари. Австралийското правителство се разпоредило върху монетите да се припоят сребърни лентички с надпис: „Сидней – Емден. 9 ноември 1914 г.” и тези паметни медали да се връчат на моряците от „Сидней”. Останалите монети били продадени като сувенири със специален сертификат, потвърждаващ, че тези монети са от касата на „Емден”.





9 ноември 1918 г. Британският броненосец Britannia е торпилиран от германската подводница UB-50. 2½ часа след това корабът потъва край нос Трафалгар. Загиват 50 човека от екипажа му, а 80 получават тежки наранявания. „Британия” е последният голям кораб, който е загубен от англичаните по време на Първата световна война.



9 ноември 1919 г. На този ден са спуснати на вода два линейни кораба, предназначени за Имперския флот на страната на изгряващото слънце. В корабостроителницата в Йокосика е спуснат на вода Mutsu, а в Куре – Nagato. „Мутсу” е потопен на 8 юни 1943 г., а „Нагато” е единственият японски кораб, оцелял по време на Втората световна война. През 1946 г. е потопен при ядрените тестове на атола Бикини.





9 ноември 1974 г. В Токийския залив се сблъскали либерийският товарен кораб „Пасифик ейриъс” с товароподемност 15 850 т. и японският газовоз „Йойо мару”. Това била първата в света катастрофа на газовоз. На 28 ноември, след като дотогава пожарът на борда на газовоза не бил потушен, той бил потопен чрез торпилиране.

[popay_the_sailor]

10 ноември 1888 г. Английският лайнер Umbria, принадлежащ на компанията „Кюнард лайн” ударил странично и потопил край Сънди Хук френския търговски параход Iberia. Причина за сблъсъка била престъпната скорост, с която плавал носителят на „Синята лента на Атлантика” – 17 възла (31 км/ч).



10 ноември 1890 г. Британският крайцер Serpent бил изхвърлен от щорм върху скали по крайбрежието на провинция Галисия, Испания. Загинали 167 човека.



10 ноември 1904 г. В Битоля е роден професор Александър Вълканов. В Пловдив, където се премества да живее с емейството му, като ученик в Мъжката гимназия се насочва към изучаване на биологията на организмите. Средното си образование завършва в софийската Четвърта мъжка гимназия и се записва студент по специалността „естествена история” в Университета. През 1926 е назначен за асистент в катедрата по зоология. През 1932 г. СУ открива във Варна Морската биологична станция с Аквариум за подготовка на преподавателите и студентите върху разнообразието на морската флора и фауна. Научните интереси на Ал. Вълканов го насочват към изследване на организмите в крайбрежните черноморски лимани и през 1935 – 1936 г. публикува голяма научна студия върху тях.
През 1938 . ръководството на СУ изпраща Ал. Вълканов на специализация в чужбина, за да се подготви за изследователска работа в областта на морската хидробиология. След завръщането му е назначен за директор на Морската биологична станция с Аквариум. Провежда задълбочени изследвания в областта на анатомията, цитологията, морфологията на безгръбначните животни, върху разпределението на организмовия свят по Черноморското крайбрежие – в лимани, лагуни, езера, блата.
През 1954 г. проф. Вълканов оглавява новосъздадения Научноизследователски институт по рибно стопанство и океанография (впоследствие Институт по рибни ресурси, а днес – Институт по рибни ресурси и аквакултури). Започват мащабни изследвания върху биологичните ресурси на Черно море. Едновременно с това проф. Вълканов научно обосновава идеята за организиране и развитие на океански риболов от България. Аргументира становището си с ограничените рибни запаси в Черно море, посочва като най-перспективни риболовните зони на Западна и Южна Африка.
За цялостната му научна дейност през 1961 г. проф. Вълканов е избран за член-кореспондент на БАН, а три години по-късно е назначен за директор на Зоологическия институт на БАН, където работи до края на живота си (1971 г.). Неговото име днес носи изследователския кораб на Института по рибни ресурси „Проф. Александър Вълканов”.



10 ноември 1912 г. Френсис Уайлд (John Robert Francis Wild), Белгрейв Нинис (Belgrave Edward Sutton Ninnis) и Ксавер Мерц (Xavier Guillaume Mertz) от експедицията на Дъглас Моусън (Douglas Mawson) се отправили от Земя Адели на поход по крайбрежието на Антарктида. Открили Бряг Джордж V, залива Бакли и стигнали до шелфовия ледник Джоузеф Кук.



10 ноември 1944 г. Американският спомагателен кораб Mount Hood AE-11, превозващ муниции, предназначени за инвазията на Филипините, се взривил в пристанище Сееадлер на остров Манус (Адмиралтейските острови). Загинали всичките 350 човека, намиращи се на борда му, включително и 23-ма човека от намиращия се в непосредствена близост „Mindanao ARG-3”.





10 ноември 1966 г. По време на учения на ВМС на НАТО в Северния Атлантик американският самолетоносач Essex (CV-9) се сблъскал с подводницата Nautilus (SSN-571), която провеждала към него „атака” в перископно положение. Самолетоносачът получил подводна пробойна, а на подводницата било повредено ограждението на подемните устройства. Съпровождана от разрушител, „Наутилус” на собствен ход и със скорост от около 10 възела достигнала до военноморската база в Ню Лондон, САЩ, като изминала разстояние от около 360 мили.





10 ноември 1969 г. Създава се СО „Воден транспорт” със седалище гр. Варна. То обединява предприятията за морски и речен транспорт, пристанищните комплекси, кораборемнотните заводи, научноизследователските институти и останалите структури, свързани с водния транспорт на страната. Генерален директор на това основно звено от националния транспортен комплекс става к.д.п. Николай Йовчев.

10 ноември 1975 г. Бълкерът Edmund Fitzgerald, с товар от 26 000 тона желязна руда, потънал в източната част на Горно езеро, Северна Америка. Загинали 29 човека.

[popay_the_sailor]

11 ноември 1711 г. Роден е Степан Петрович Крашенинников – първият изследовател на Камчатка. В периода 1737 – 1741 г. изследва и описва около 1700 км от бреговете на полуострова и опровергава официалното тогава мнение, че той е неподготвен за цивилизован живот.



11 ноември 1729 г. В Париж е роден Луи Антоан дьо Бугенвил (Louis Antoine de Bougainville) – един от най-големите френски мореплаватели. През 1763 г. основава френска колония на Малдивите (дн. Фолклендски острови). През 1766 – 1769 г. с корабите „Будьоз” и „Етоал” осъществява околосветско плаване през Магелановия проток. Достига до остров Таити, минава през архипелага Нови Хебриди. Поправя една историческа грешка, просъществувала цели 150 години, като доказва, че това е островна група, а не част от Южния материк, както смятал Педро Фернандес Кирос. След завръщането си във Франция Бугенвил обобщава резултатите от експедицията, а те били огромни, може би най-големите след тези, събрани по време на околосветското плаване на Магелан. Въз основа на тях мореплавателят издава книгата „Пътешествието на Бугенвил”. Умира на 31 август 1811 г.



11 ноември 1940 г. Английската морска авиация атакува италианската база Таранто. Това е първото масирано използване на авиация с морско базиране в морските войни. Операцията е подготвяна три месеца и изненадва италианците, когато в Таранто са събрани 6 линейни кораба, 14 крайцера, 27 разрушителя и 10 подводници. Англичаните нападат не откъм морето, а откъм бреговите възвишения. Самолетоносачът „Illustrious” с цената на само два свалени самолета от атакувалите през един час в два ешалона от 12 и 9 самолета поразява с три торпеда новия италиански линкор „Littorio”, и с по едно „Conte di Cavour” и „Caio Duilio”. „Литорио” потъва, а „Дуилио” и „Кавур” лягат на плиткото дъно. Англичаните не се решават на трети удар, но и това е достатъчно. Италианският флот остава с три големи линейни кораба – „Джулио Чезаре”, „Виторио Венето” и „Андреа Дориа”. По моралния дух на италианския народ е нанесен страшен удар, докато духът на англичаните получава поддръжка в много тежък за тях момент. Оцелелите големи кораби са изтеглени на север, в Неапол, откъдето вече трудно могат да противодействат на английския Средиземноморски флот.









11 ноември 2000 г. След продължително боледуване във Варна умира Тремол Иванов. Командир на миноносеца „Дръзки” по време на взрива през 1942 г. Първи директор (1948 г.) на новооснованото държавно параходство „Български морски флот”. Работи още като заместник директор (1968 г.) на външнотърговското предприятие „Корабоимпекс”. Приживе успя да публикува книгите си изследвания „Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава” (1996 г.) и „Страници от историята на българското корабостроене” (1998 г).

[popay_the_sailor]

12 ноември 1897 г. С княжески указ № 40 се създава Българският черноморски флот. Флотилията и Морската част се разделят на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна. За командир на Морската част е назначен кап. ІІ ранг Пол Пишон, който е командир и на строящия се учебен крайцер „Надежда”. Негов помощник е лейтенант Матей Стойков. За поддържане на военните кораби и брегови съоръжения се изгражда специализирана работилница (арсенал). Изпратените във Варна от Русе кадри започват посменна практика на търговските параходи „Борис” и „България”. Арсеналът създава работа за стотици варненци.

12 ноември 1912 г. Спасителният отряд от експедицията на Робърт Скот (Robert Falcon Scott), изпратен да търси него и четиримата му спътници, открива телата им, предсмъртните им писма и дневника на експедицията, от които разбира за техния подвиг и упоритата им борба с полярната смърт.



12 ноември 1912 г. Създава се Българско морско комендантство в новоосвободените земи в Беломорието. По същото време в село Мустафа паша (дн. Свиленград) пристига сборна команда от 166 дунавски моряци. Те взимат участие в направата на летище край селото, извършват минноподривни операции в района на Одринската позиция, обучават български войници в боравене с ръчните бомби, транспортират продоволствие и муниции до фронтовата линия.



12 ноември 1913 г. Завършила руската полярна експедиция под ръководството на Борис Александрович Вилкицки (Борис Андреевич Вилькицкий). С ледоразбивачите „Таймир” и „Вайгач” били проплавани 11 000 километра. Експедицията направила скици на две хиляди километра от северния бряг на Сибир.



12 ноември 1921 г. Във Вашингтон започва Международна конференция по въпросите на морското въоръжаване, на положението в Далечния изток и в района на Тихия океан. Участват САЩ, Великобритания, Франция, и Япония, а във втората фаза се присъединяват Белгия, Китай, Италия, Холандия и Португалия. Конференцията потвърждава дотогавашните права на САЩ, Япония, Великобритания и Франция за владеене на островите в Тихия океан и приема Вашингтонското споразумение, което регламентира лимити за военноморските сили на страните-участнички. Споразумението ликвидира британското морско надмощие, като установява еднакви лимити за САЩ и Великобритания.



WASHINGTON CONFERENCE, 1921-22. Seated at table, from left: Prince Iyesato Tokugawa (Japan), Jules Jusserand (France), Albert Sarraut (France), René Viviani (France), Aristide Briand (France), Oscar W. Underwood (U.S.), Elihu Root (U.S.), Henry Cabotge (U.S.), Charles Evans Hughes (U.S.), Lord A.J. Balfour (Britain), Lord Lee of Fareham (Britain), Sir Aukland Geddes (Britain), Sir Robert Borden (Canada), G.F. Pearce (Australia), Sir John Salmond (New Zealand), and Srinivasa Sastri (India).

12 ноември 1928 г. В следствие на претоварване в Северния Атлантик се преобръща и потъва британският товаропътнически параход Vestris. Загиват 110 човека.







12 ноември 1941 г. След налет на германската авиация, в Севастопол е потопен съветският крайцер Червона Украйна.





12 ноември 1944 г. Английската авиация атакувала германския линеен кораб Tirpitz в Трьомсьо, Норвегия. От взривовете детонирал кърмовият барутен погреб. Страшилището се преобърнало, опирайки с надстройките си дъното на фиорда.





12 ноември 1965 г. Английският лайнер Yarmouth Castle, с 600 човека пътници и екипаж, по време на рейс от Маями към Насау се подпалил по неизвестна причина. След като изгорял напълно, лайнерът потънал след три денонощия. Загинали 92-ма човека, а повече от 400 получили тежки изгаряния.

[popay_the_sailor]

13 ноември 1460 г. Починал португалският принц Енрике, известен като Енрике Мореплавателя (Príncipe Henrique, o Navegador). Имал изключителен принос за португалското настъпление в Африка и в търсенето на морски път към Индия. На нос Сагриш, най-западната точка на Европа, организирал морска академия с астрономическа обсерватория и морска база. Оттам португалските кораби тръгвали към западното крайбрежие на Африка.





13 ноември 1688 г. Холандски флот под командването на Вилхелм Орански (William of Orange) отплавал от брега на Фландрия по посока на Англия. В състава му били включени 50 линейни, 60 десантни, 200 транспортни кораба, 10 брандера с 12 хиляди войници и 4 хиляди коне. Десантът бил стоварен при Торбей, Девъншир, без нито за миг холандците да бъдат обезпокоени от английски или френски военни кораби. По неизвестни причини френският крал Людовик XIV оставил в пристанищата корабите си, които по брой превъзхождали холандския десантен флот. Станало ясно, че английският крал Джеймс ІІ е допуснал редица грешки при изграждането на своята отбрана. Месец по-късно това му струвало престола.





13 ноември 1850 г. В Единбург, Шотландия, е роден Робърт Луис Стивънсън (Robert Louis Stevenson), автор на „Островът на съкровищата” – един от най-прочутите романи в световната литература. Този шедьовър Стивънсън създал през 1883 г., т.е. едва 33-годишен. Година преди това написал „Нови 1001 нощ”. Обичал да казва за себе си: „Аз съм 45 на сто художник и 55 на сто търсач на приключения.” Житейски обстоятелства и влошено здравословно състояние наложили на писателя да изживее последните си години на един от островите Самоа в Тихия океан. Починал през 1894 г., ненавършил 45 години.



13 ноември 1854 г. Американският ветроход New Era, по време на рейс от Бремен за Ню Йорк, загинал на плитковина на 15 мили от нос Сънди Хук. Броят на жертвите надминал 300 души.

13 ноември 1881 г. Английският лайнер City of London, собственост на компанията „Дистъл лайн”, след като отплавал от Лондон за Ню Йорк изчезнал безследно в просторите на Северния Атлантик заедно с всички намиращи се на борда му пътници и членове на екипажа.



13 ноември 1899 г. В условия на гъста мъгла във Финския залив, недалеч от остров Гогланд, заседнал на камъни руският броненосец за брегова охрана Генерал-адмирал Апраксин.



13 ноеври 1904 г. Във Варна пристига закупеният от БТПД товаропътнически параход „София”. Построен е през 1882 г. в Глазгоу и е с вместимост 255 БРТ. За пръв път в историята на българското гражданско корабоплаване командването му е поверено на българин – Сава Манолов, възпитаник на Морското училище в Нарва, Русия.



13 ноември 1941 г. В Лондон се състояла премиерата на английския документален филм „Крилатите кораби”, прославящ бойната мощ на британските самолетоносачи. Той трябвало да направи шумна пропаганда на британското морско превъзходство, което от няколко години се олицетворявало от първия английски самолетоносач Ark Royal – бил спуснат на вода в началото на 1937 г. Имал водоизместване 22 600 т. скорост 30 възла, екипаж от 2000 души и можел да приема на палубата си до 72 самолета.
Бойните качества на самолетоносача били неоспорими, макар необичайно широката палуба за излитане и кацане на самолетите да му придавала вид на огромен плаващ ковчег. „Арк Роял” участвал активно във всички големи военни операции на Великобритания в Средиземно море и Атлантическия океан. Особено значим бил неговият принос за потопяването на германския линеен кораб „Бисмарк”. Именно самолетите на „Арк Роял” открили „Бисмарк”, който, след потопил английския линеен крайцер „Худ”, успял за няколко дни да се скрие от англичаните. По време на битката с „Бисмарк” излитащите от „Арк Роял” самолети поддържали непрекъснато наблюдение на движението и действията на немския линкор, а няколко от изстреляните от тях торпеда засегнали кърмата и чуствително засегнали маневреността му.
Именно на палубата на „Арк Роял” бил заснет въпросният документален филм, който трябвало да подхранва легендата за непотопяемостта на английските самолетоносачи. По нещастно съвпадение или зла ирония на съдбата обаче тчно същия ден – 13 ноември 1941 г, „Арк Роял” загинал на 20 мили от Гибралтар, улучен смъртоносно от торпедата на на германската подводница U-81, командвана от подводния ас капитан-лейтенант Фридрих Гугенбергер. Изпратените на помощ кораби от английската база в Гибралтар успели да спасят екипажа, но самолетоносачът бил безвъзратно загубен.
Потопяването на „Арк Роял” бил тежък удар за английското самочувствие. То разрушило старателно градения мит за неуязвимостта на английските самолетоносачи. Средиземноморската авиация на англичаните се лишила от безценното си плаващо летище, каквото на практика била палубата на самолетоносача. А войната бушувала вече трета година. Английските корабостроителници били в критично състояние. Не достигали основни материали за скорошно построяване на нов самолетоносач. Англичаните трябвало да се примирят със загубата, но за да я омаловажат, вестниците на Острова само мимоходом регистрирали събитието. От популяризирането на филма англичаните естествено трябвало да се откажат.









13 ноември 1942 г. В боевете за Гуадалканал загинал японският линеен кораб Hiei. В него попаднали най-малко 50 снаряда и една бомба от бомбардировач В-17, а също така две авиоторпеда хвърлени от самолети от самолетоносача „Ентърпрайс”.



13 ноември 1979 г. Във Варна вдига държавното знаме м/к „Черни връх”, построен от варненските корабостроители. Товароподемността му е 10 703 т, пръв капитан му е Иван Войнски, а гл. мех. – Младен Марков.

[popay_the_sailor]

14 ноември 1667 г. В селището Дединово на река Ока започва строителството на първенеца на руското корабостроене, тримачтовия ветроход Орëл. Имал е водоизместване около 250 тона, 22 топа и 58 души екипаж, в това число 22 матроси и 35 стрелци. Спуснат е на вода през 1668 г., а през 1669 г. е базиран в Астрахан за охрана на руските търговски кораби в Каспийско море. През 1670 г. е пленен от въстаниците на Степан Разин. През следващите години е изоставен да бездейства в един от притоците на река Волга и никога не е използван по основното си предназначение.





14 ноември 1765 г. В Ланкастър каунти, Пенсилвания, е роден американският изобретател Робърт Фултън (Robert Fulton), създател на първия в света практически годен за плаване параход. През 1786 г. се установил в Англия. Увличал се по използването на парата за движение на плавателните съдове. През 1797 г. построил и успешно изпробвал в Париж малка подводница – „Наутилус”, и плаваща мина. През 1803 г. изпитал в река Сена първия си параход. Неполучил подкрепа в Англия и Франция, той се завърнал в Америка и построил колесния параход „Clermont”, на който монтирал парна машина с мощност 20 к.с. На 8 август 1807 г. този параход извършил първото си плаване по река Хъдсън, като изминал разстоянието от Ню Йорк до Олбъни.







14 ноември 1803 г. Първата руска околосветска експедиция под ръководството на Иван Фьодорович Крузенщерн (Иван Фёдорович Крузенштерн) с корабите „Надежда” и „Нева” пресякла екватора и навлязла в южното полукълбо. В историята на руския флот това се случвало за първи път.



14 ноември 1852 г. В Котел е роден Кръстю Мирски. Във Варна се установява през 1878 г. През 1888 – 1889 г. е кмет на Варна и прави много за културното издигане на града. При неговото кметуване са построени първите морски бани (на релси в морето), прави се разширение на Морската градина и започва строителството на Часовниковата кула и театралната зала под нея.



14 ноември 1894 г. В Севастопол е роден Иван Папанин. Става световноизвестен през 1937 г., когато му е възложено ръководството на дрейфуващата в централната част на Арктика полярна станция „Северен полюс-1”. Експедицията продължила 274 дни – от май 1937 до февруари 1938 г. Върху леден блок с площ около 11 км² полярниците проплавали над 2000 км. Историята на експедицията Папанин е описал в книгата си „Животът върху леда”.



14 ноември 1897 г. Германски бойни кораби стоварват десант на китайския бряг при пристанище Циндао и го превземат. Претърпелият поражение във войната с Япония (1894 г.) Китай е принуден с договор да отстъпи за 99 години тази област на Германия.
Предлог за този акт е така нареченият „инцидент Цзюйе”, когато през 1897 г. двама германски миссионери били убити в източен Шандун, и германското правителство поставило ултиматом на китайския император, искайки защита на християнското население.
Германците превърнали Циндао в стратегически важно пристанище, управлявано от Морското управление (Reichsmarineamt), за разлика от другите германски колонии, подчиняващи се на Управлението по колониите (Reichskolonialamt). В Циндао се базирала германската Имперска Източноазиатска крайцерска ескадра, провеждаща военни операции по целия Тих океан.. От 1898 г. тук се базирал и Трети морски батальон. Германското правителство планирало улиците на града и създало градски план, съществуващ и до днес. Германското влияние се разпространило върху цялата провинция Шандун, в която възникнали много предприятия с участието на германски капитали.
Преди началото на Първата световна войнагерманския военен флот на адмирал граф Шпее се оттеглил от Циндао, за да избегне опасността да бъде блокиран в пристанището от военноморските сили на Антантата.
След началото на войната японският флот с минимално участие и на английския, блокирал Циндао. Японските войски обсаждали града от 31 октомври до 7 ноември 1914 г., когато германският командващ силите за защита на брега наредил да се прекрати съпротивата.



14 ноември 1909 г. Френският параход La Seyne потънал след сблъсък с английския параход Onda край Сингапур. Загинали повече от 100 човека.

14 ноември 1942 г. В боевете край Гуадалканал американските линейни кораби Washington и South Dakota потопили японския линеен крайцер Kirishima.







14 ноември 1943 г. В района на Бермудските острови по време на учение на военноморските сили на САЩ торпедо за малко не улучва линейния кораб Iowa, на чийто борд в този момент се намирал президентът на страната Франклин Делано Рузвелт.



14 ноември 1978 г. В тържествена обстановка е открита фериботната линия Варна – Иличовск. Тя се обслужва от построените в СССР и Югославия фериботи „Героите на Севастопол”, „Героите на Одеса”, „Героите на Шипка” и „Героите на Плевен”. Днес линията е разширана до пристанише Поти (Грузия) и Средиземноморието.

[popay_the_sailor]

15 ноември 1518 г. След седеммесечно плаване край бреговете на неизследваните брегове на полуостров Юкатан и Мексиканския залив в Хавана се завърнала експедицията на испанския мореплавател Хуан Грихалва (Juan de Grijalva). Тя установила, че Юкатан не е остров, както се смятало дотогава, и изследвала около хиляда километра от бреговата ивица на Мексиканския залив.


15 ноември 1766 г. От устието на река Лоара отплава фрегатата „La Boudeuse” на Луи Антоан де Бугенвил (Louis Antoine de Bougainville). В това плаване – първа френска околосветска експедиция – Бугенвил открива архипелазите Туамоту и Луизиада, преоткрива Соломоновите острови, посещава Таити, изследва островната група Нови Хебриди и др. Резултатите от тези изследвания Бугенвил описва в публикуваната през 1771 г. книга „Околосветско пътешествие” с „Ла Будьоз” и транспорта „Етоал” в 1766 – 1769 г.”



15 ноември 1815 г. Състоял се първият рейс на първия руски параход Елизавета от Петербург до Кронщат и обратно. Корабът бил построен от английския механик Чарлз Бред, който през 1786 г. пристигнал в Русия и постъпил на руска служба. Корабът имал дървена конструкция, обзаведен с парна машина с мощност 4 к.с. и бордови гребни колела.Целия път параходът преодолял за осем часа и половина. За да изпита скоростта на парахода, командирът на Кронщатското пристанище заповядал с него да се състезава най-добрия гребен катер. Когато гребците действали с пълна сила, те дори изпреварвали парахода и можели на ход да пристават до кораба.



15 ноември 1848 г. По време на третата си експедиция, като се движел по средиземноморското крайбрежие, руският пътешественик Пьотър Александрович Чихачов стигнал турския град Анталия. Той нанесъл редица поправки на известните тогава карти на Бофор, Фишер и други изследователи на Мала Азия.



15 ноември 1849 г. Новият параход Louisiana потънал след взрив на котлите край „Гравиер стрийт док”, Нови Орлеан. Загинали 86 човека.



15 ноември 1875 г. Роден е Владимир Александрович Русанов, един от изявените руски изследователи на Арктика. През 1910 г. оглавил научна експедиция до Нова земя. С моторно-ветроходен кораб обиколил цялата островна група. През 1912 г. ръководил експедицията с кораба „Херкулес”, която изследвала архипелага Шпицберген. Изчезнал безследно с целия си екипаж при опит да премине по Северния морски път в Тихия океан. През 1934 г. при западното крайбрежие на полуостров Таймир бил открит дървен стълб с надпис „Херкулес 1913” и някои вещи на експедицията.



15 ноември 1887 г. Пожар унищожил в морето край Хонконг британския параход Wah Yeung. Загинали 400 души.

15 ноември 1932 г. В строя постъпил новопостроеният американски тежък крайцер Indianapolis CA-35. Той става известен с участието си в боевете през Втората световна война и награждаването му с 10 бойни звезди. През юни 1945 г. пренася компонентите на атомните бомби, с които са бомбардирани японските градове Хирошима и Нагазаки.



15 ноември 1935 г. По повод 50-годишнината на Осми приморски полк във Варна е организиране честване на бойната слава на приморци и става освещаването на Портала-паметник на загиналите от тях в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Гост на тържеството е НВ Борис ІІІ. Придружен от командващия флота кап. І ранг Иван Вариклечков, царят поздравява войскковите части и заедно с митрополит Симеон собственоръчно открива паметните плочи с имената на 3-те хиляди загинали приморци.



15 ноември 1960 г. В морето в първи 66-дневен боен поход излязъл първият американски подводен ракетоносец George Washington (SSBN 598).



15 ноември 1969 г. в Баренцово море (на траверза на нос Териберски) съветската подводница K-19 (пр.658 „Hotel”) се сблъскала с американската атомна подводница Gato (SSN-615), опитваща се осъществява следене отблизо на съветския атомоход. И двата кораба получили неголеми повреди.

[popay_the_sailor]

16 ноември 1889 г. Холандският пътнически параход Leerdam (2796 т), собственост на компанията „Холанд-Америка лайн”, се сблъскал в Северно море с британския параход Gaw-Quan-Sin. За щастие катастрофата се разминала без човешки жертви.



16 ноември 1927 г. Влиза в строя самолетоносачът Saratoga (CV-3), най-големият и най-бърз самолетоносач за времето си. Той е петият кораб на ВМС на САЩ с това име. Служи до 1946 г., когато е потопен като опитен кораб при изпитанията на американската атомна бомба на атола Бикини в Тихия океан.



16 ноември 1998 г. Морската ни общественост загубва един от първопроходците на подводното дело и подводния спорт във Варна и България.
Хараламби (Хари) Михайлов Амиорков е роден на 1 май 1925 г. в Русе. През 1941 г. постъпва в Морското училище във Варна. През 1945 г. като подофицер участва в разминирането на река Дунав. За разгадаване на устройството и обезвреждане на тип немски мини е награден със съветски орден.
През 1946 г. завършва военноморското си образование и е назначен като офицер в радиоработилницата на ВМС. Изявява се в рационализаторска дейност с военно значение.
Бил е председател на радиодело, по корабомоделизъм и по подводен спорт.
През 1958 г. заедно с Антон Беджев, Николай Гюров и Юрий Дулски е в първата група варненци, обучавани от Иван Джаков в тайните на водолазното дело. През 1958 г. съвместно с Антон Беджев прави първите варненски акваланги. През 1961 г. Хари Амиорков участва в подводната археологическа експедиция под нос Чиракман край Каварна, организирана от Археологическия музей – Варна. През същата година участва в създаването на групата за подводни археологически изследвания към Военноморския музей и в организираната от музея експедиция при нос Калиакра за търсене на останки от битката на руския адмирал Ушаков с турския флот през 1791 г. Активно се включва и в следващите варненски подводни археологически експедиции, съдейства пред командването на ВМС за осигуряването на плавателни съдове. През 1963 г. в съавторство с Антон Беджев издава учебното помагало „Как да си направим съоръжения за подводен спорт”. От 1968 до 1973 г. е редовен участник в републиканските първенства по подводен риболов . През 1967 г. е пенсиониран от флота по силата на разпореждането на Военния отдел на ЦК на БКП „...да се освобождават всички офицери, които преди 9 септември 1944 г. са учили в царските военни училища”.
Хари Амиорков е сред основателите на създадената през 1968 г. във Варна лаборатория по подводни изследвания и океанографски прибори към Института по рибно стопанство и океанография – Варна. Участва в конструирането, построяването и провеждането на подводния експеримент с подводния дом „Шелф-1” през 1970 г. при Маслен нос, а впоследствие и в българо-съветските научни експерименти с подводния дом „Черномор” през 1973 и 1974 г.
През 1973 г. преминава в новосъздадения Институт по океанология при БАН във Варна, където работи до 1990 г. Участва в създаването на образци дълбоководна техника и в провеждането на редица подводни експерименти.
Безкористно предава опита и знанията си на следващите поколения дейци на подводния спорт и подводното дело.