ВИРТУАЛНА ГАЛЕРИЯ - СНИМКИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВВС (началото)

[Preslav]

Откривам темата с мисълта да започнем отначало. След като вече имаме една авиобаза и няколко самолета, нека поне тук чрез снимките си спомним кои сме и какво са направили дедите ни!

Български екипаж се подготвя за полет със самолет “Блерио-XXI”



Български пилоти се подготвят за полет за бомбардировка над Одрин



Продан Таракчиев

[Preslav]

Малко и от събитията след Втората световна война.

В историята на българското самолетостроене ЛАЗ-7.М ще остане най-масово произвежданият самолет, отличаващ се с много добри летателни качества.
През лятото на 1952 г. от фабричното летище на Държавната самолетна фабрика в Ловеч излита един нов самолет, наименован ЛАЗ-7.М


Първият прототип на Лаз-7М


Монтаж на Лаз-7М в ДСФ-Ловеч


Фермената конструкция на тялото на Лаз-7М


Лаз-7М от последната серия


Лаз-7М изложен в музея на летище Бургас


Лаз-7М с монтирано въоръжение и бомбодържатели


Модел на Лаз-7М в М 1:5

Снимки Найден ДИЧЕВ

[Preslav]

ЯК-17УТИ


ЯК в българските ВВС


Рапорт на български пилот преди полет, през 50-те години


ЯК-23 е готов за полет


Носова стойка на колесника на ЯК-23


Поглед към носа на ЯК-23


Соплота на ЯК-23


Основна стойка на колесника на ЯК-23


Български ЯК-23 се подготвя за полет

В България подготовката за приемането на въоръжение на реактивни самолети започва още в началото на 1950 г. Подбрана е група пилоти от първия випуск на военновъздушното училище и през май с. г. са изпратени на обучение в СССР. Подготовката се води на самолети Як-11, Як-17 УТИ и Як-23. На 1 юни майор Васил Величков извършва полет на Як-23 и става първият българин, полетял на реактивен изтребител. Към края на 1950 г. пилотите са усвоили новата техника и се завръщат в България. На летище Граф Игнатиево започват да пристигат самолети Як-23 и Як-17УТИ. Учебните спарки са доставени без каквато и да е документация и са сглобени под ръководството на съветски специалисти от наши инженери и техници. По спомени на ветерани в българските ВВС постъпват 14 Як-17УТИ и 105 Як-23, разпределени в три полка. От края на април 1951 г. самолетите са облетяни и с тях се поставя началото на 10-а изтребителна авиодивизия.


Ниши за прибиране на колесника


Опашна част на ЧК-23


Полетът е изпълнен успешно


Български ЯК-23 по време на регламентно техническо обслужване през 50-те години

Снимки: Й. Андреев

[Preslav]

“Арадо” Аr 196


Ar 196 е готов за полет (Архив Л. Драганов)


Ar 196 на летище Чайка (архив редакцията)


Бомбите са окачени и самолетът е готов за изпълнение на поредната бойна задача


Ar 196 с борден номер 2... (архив Й. Андреев)


и същият самолет в по-късен период от експлоатацията му с борден номер 02 (репродукция Стр. Лозанов)


Снимка за спомен пред Ar 196 (арх.....)


Завръщане от полет (арх. авторът)


Водолетище Чайка - 1944 г. (арх....)

“Арадо 196” в България
Със започването на Втората световна война и влизането на България в тристранния пакт пред командването на Въздушни войски възниква въпросът за охраната на българското крайбрежие. В края на 1941 г. се взима решение да се възстанови българската водосамолетна авиация. През август 1942 г. със заповед на командира на въздушни войски генерал Айранов се създава водосамолетно ято на летище Чайка (бивше Пейнерджик). По това време там са базирани немски водосамолетни части, осъществяващи стратегическо разузнаване над Черно море. През септември същата година за обучение в Германия заминават пилотите Борис Цанев и Александър Тороманов. Усложнената обстановка по северното крайбрежие на Германия е причина за скорошното им завръщане. В края на септември 1942 г. ятото е сформирано под ръководството на капитан Руси Коларов с щат 43-ма души. В продължение на два месеца се извършва теоретическо обучение под ръководството на немски инструктори и български морски офицери. Практическото летателно обучение започва на наличните два самолета He 42 “Патица” и новопристигналите два He 60 “Тюлен”. При преминаването на водосамолетите пилотите за първи път се сблъскват с сложното кацане на вода. Поради гладката повърхност е затруднено определянето на височината. Това е причината при един от полетите подпоручик Маджаров да аварира при кацане с He 42 и да напусне ятото.


Ar 196 по време на излагането му във военноморския музей Варна в началото на 80-те години

В края на април 1943 г. пристигат поръчаните в Германия 12 на брой Ar 196 A-3. Поставена е задача самолетът да се овладее от летците до края на юни и след този период започват редовни учебни и бойни полети. Ятото е включено в състава на въздушния разузнавателен полк (според някои чуждестранни източници е означено като 161-во водосамолетно ято). Основните задачи са охраната на морски конвои и морско разузнаване. Екипажите са разделени на три групи – дежурни, запасни (пребиваващи на посочен адрес) и свободни. По спомени на ветерани наши екипажи извършват нощни полети, изпълнявайки бойни задачи.
Въпреки добрата подготовка на българските летци се случва инцидент. При приводняване Ar 196 с пилот поручик Цанев капотира, наблюдателят поручик Мацалов не успява да напусне кабината и загива. Освен рутинните полети по охрана водосамолетното ято изпълнява и специални задания. Така например на 19.12.1943 г. към 00,00 часа всички екипажи са вдигнати под тревога. От щаба на бреговата отбрана е заповядано рано сутринта ятото в пълния си състав да излети в групов полет над Гебедже. След излизане от Варненския залив да премине във ветрилообразен полет за разузнаване на 20 m над морето и дълбочина на полета на отделни самолети до 250 km от брега.


Ar 196 в експозицията на Музея на авиацията и ВВС на летище Крумово

За периода от създаването на водосамолетното ято до септември 1944 г. всички пилоти изпълняват от 30 до 50 задачи. В края на август същата година с настъпването на съветската армия полетите са спрени, а немските пилоти напускат Чайка. На 08.09.1944 г. пилотът Иван Денчев и наблюдателят Радослав Бояджиев прелитат в Турция. По време на политическите промени в страната в началото на септември на водолетището цари хаос. Голяма част от персонала и част от екипажите се пръскат вследствие на слухове за предстоящи арести. Постепенно обстановката се успокоява и в края на септември полетите са възобновени. Временно командването е поето от поручик Цанев. По-късно за командир е назначен капитан Александър Дечев.
В продължение на около година водосамолетите изпълняват задачи по миночистене на заливите и морските пътища.
При изпълнение на учебни стрелби на ПВО, както и на корабните зенитни оръдия по ръкав се привличат водосамолетите от ятото. Полетите са рисковани, особено нощно време поради загуба на ориентировка. При изпълнение на такава задача след стръмно пикиране един Ar 196 се завръща с деформирани краища на крилата.
През 1946 г. на летище Тихина край Варна принудително каца турски “Хърикейн” (според някои ветерани “Спитфайер”), изпълняващ разузнавателен полет над територията на нашата страна. Постигнато е споразумение за размяна на изтребителя срещу нашия Ar 196. За да докара самолета, за Турция заминава командирът Иван Дечев. При пробата на двигателя водосамолетът изтръгва кола, за който е завързан, и излита с него. При пристигането във Варна на пилота е наредено да скочи с парашут, но той успява да се приземи въпреки опасния товар.


Пилоти от водолетище Чайка в средата на 50-те години

След 1947 г. водосамолетното ято е подчинено на ВМС. През лятото на 1948 г. в продължение на около два месеца се изпълняват разузнавателни задачи край турското крайбрежие. След излитане от Варна самолетите поемат курс към основната база на турския флот в Черно море – Зунгулдак. Полетът се извършва на 20 m над морето. При приближаване на турското пристанище самолетът набира височина, а наблюдателят прави странични снимки на пристанището. След това полетът продължава към фара на Босфора и при наближаването му е поеман курс към Бургас. Двойки от изтребители Ме 109 дежурят на летище Сарафово в случай на нужда от изтребително прикритие.
...


AR 196 в пристанище

[onufrii]

[Preslav]

[popay_the_sailor]

[Preslav]

[Preslav]

[Preslav]

Щрак Симеончо на снимка.

[Preslav]

[Preslav]

Поручиците Лулчев и Таракчиев с първите български бомби

[Preslav]

[Preslav]

[Preslav]