|
В момента е: Съб 02 Дек 2023, 05:53 Часовете са според зоната UTC + 3 (DST in action) |
Калоян Панчелиев: Шхуната "Келасуры" във Варна през 1879 г.
Модератори: Sea Dog |
Предишната тема :: Следващата тема |
Страница 1 от 1 [1 Мнение] |
Автор | Съобщение | |
---|---|---|
kaloian
[Admin] Регистриран на: 29 Ное 2004 Мнения: 353 Местожителство: Sofia |
Д-р Калоян Панчелиев Морска историческа хроника № 4 След Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) и Берлинския конгрес (1878 г.) започва изграждането на държавния апарат, институциите и въоръжените сили на Княжество България. Датата 31 юли (нов стил 12 август) 1879 г. традиционно се приема за ден първи на българския военен флот. В основата на създадените тогава Дунавската флотилия и Морска част са четири парахода ("Опытъ", "Взрывъ", "Горни-Студенъ" и "Породимъ"), една шхуна ("Келасуры"), седем парни катера ("Бавария", "Мотала", "Фардингъ", "Ракета", "Олафчикъ", "Птичка" и "Варна"), няколко баржи и гребни лодки, предадени на Княжеството от Русия с разрешението на император Александър II Николаевич (1818 – 1881 г.) [1]. Параходната винтова шхуна "Келасуры" несъмнено е един от най-интересните плавателни съдове, предадени на Княжество България, защото представлява част от западно-европейското корабостроително наследство в нашия флот въпреки кратката й служба в него. Тя е спусната на вода през 1859 г. в корабостроителницата W. & H. Pitcher в Нортфлийт, Великобритания. В том I от поредицата "Българските кораби" заедно с Преслав Панчелиев изяснихме редица въпроси свързани с идентичността на "Келасуры" - годините на залагането на стапел и спускането на вода, мястото на построяване, правилното изписване на името, точните размери, вида на ветрилното стъкмяване, мощността и ролята на парната машина и др. В допълнение публикувахме и множество извлечения от докладите на капитаните на кораба, които дават възможност да се проследи биографията му под руски флаг в детайли до 1876 г. Въпреки това в биографията на шхуната все още има редица въпроси, за които липсва конкретна информация. Най-важните от тях са кога и при какви обстоятелства "Келасуры" влиза в Черно море през 1879 г., за да бъде предадена на Княжество България, на коя дата пристига във Варна, участва ли в официалната церемония на 31 юли 1879 г., използвана ли е изобщо като учебен кораб и колко българи-практиканти са обучени на нея, защо след като на нея е вдигнат български флаг, тя продължава все още да се води в списъка на руските военни кораби и колко време престоява в пристанище Рени? С желанието да осветлим краткия български период в биографията на "Келасуры" заедно с Преслав Панчелиев ще публикуваме серия от неизвестни досега документи от периода 1879-1880 г. Първият от тях е извлечение от рапорт на контра-адмирал Кремер от Свитата на Негово Императорско Величество, началник на отряд руски кораби в гръцки води през 1879 г. Рапортът от Пирея (Гърция) е датиран 7 юли 1879 г. и публикуван в сп. "Морской сборник" [2]. Ето и извадка от него по темата: "Командирът на шхуната "Келасуры" на тази дата [3] ми донесе с депеша, че той е извършил проба на котела на море, и резултатите били отлични, ето защо след няколко дни той ще бъде готов да отплава от Неапол; аз му дадох предписание да влезе в [пристанището на] Пирея, за да мога да направя оглед на шхуната преди отправянето й в Черно море". От рапорта на контра-адмирал Кремер разбираме, че в началото на юли 1879 г., само няколко седмици преди на нея да бъде издигнат български флаг шхуната все още се намира в Неапол (Италия). Вероятно корабът е имал повреда на котела, която впоследствие е била отстранена, проведени са изпитания на море и резултатите са отлични. Това ще позволи на командира на "Келасуры" в срок до няколко дни да отплава от Неапол за Пирея. Там контра-адмирал Кремер иска лично да направи оглед на шхуната, за да прецени какво е състоянието й преди да бъде изпратена в Черно море. Следващото сведение за кораба е от трудовете на Константин Божков. В своите "Бележки и спомени по Морската ни част" той съобщава, че при заминаването си за Русия през юли 1879 г. вижда във Варненския залив "две военни парни винтови шхуни" ("Соукъ-су" и "Келасуры") [4]. Всъщност Божков отплава на 9 юли 1879 г. от Бургас с парахода "Одесса" за Варна, където е мястото на срещата за група млади българи, определени да се обучават в Тулското училище в Санкт Петербург, Пиротехническото училище и Тулския оръжеен завод [5]. На 21 юли 1879 г. групата отплава с парахода "Веста" за Одеса. Ето защо е логично да отнесем местонахождението на шхуните "Соукъ-су" и "Келасуры" във Варненския залив към тази дата [6]. В обобщение: на 3 юли 1879 г. "Келасуры" се намира в Неапол (според депешата на нейния командир и рапорта на контра-адмирал Кремер), а на 21 юли 1879 г. корабът вече е във Варна (според спомените на Константин Божков). Следователно преходът на кораба от Неапол до Варна е извършен за по-малко от 18 дни, защото неговият командир уточнява в депешата, че ще бъде готов да отплава от Неапол до няколко дни (след 3 юли). За окончателното изясняване на проблема обаче е необходимо да бъде намерен документ, който да потвърждава спомените на Константин Божков. Въпросът следователно е дали съществува документ, който да съобщава за пристигането на "Келасуры" във Варна през втората половина на юли 1879 г.? Тук ще повдигнем завесата и ще уточним, че информация по темата се съдържа в една телеграма. Нея ще представим в следваща публикация. За италианската одисея на "Келасуры" и нейните приключения в Средиземно море в началото на 1877 г., които довеждат до тежката повреда в котела също ще разкажем допълнително. Литература и бележки: [1] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 30-36. Името на императора на руски език – Александр II Николаевич, р. 1818 г., управлявал в периода 1855 – 1881 г. [2] Морская хроника. Неофициальный отдел. Известия о плавании наших судов за границею: отряд судов в греческих водах. // Морской сборник, 1879, № 10, с. 4. [3] Датата е последната спомената в текста на рапорта, т.е. 3 юли 1879 г., когато контра-адмирал Кремер пристига във Фалерския залив с фрегатата "Князь Пожарскiй". [4] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 172. [5] Пак там, с. 172. [6] Пак там, с. 172. Връзка към публикацията в Pan.bg: https://pan.bg/view_article-69-511880-kak-i-koga-shhunata-kelasur%d1%8b-pristiga-ot-neapol-vyv-varna-za-den.html Още по темата: "Куриерски винтов параход Killassoury" или параходна винтова шхуна "Келасуры" http://www.pan.bg/view_article-47-31756-kurierski-vintov-parahod-Killassoury-ili-parahodna-vintova-shhuna-kelasur%D1%8B.html |
|
|
||
![]() |
||
Страница 1 от 1 [1 Мнение] |
Предишната тема :: Следващата тема |
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети |
[ Time: 0.1018s ][ Queries: 12 (0.0102s) ][ Debug on ] |