Калоян Панчелиев: Ранните планове за мост на река Дунав

[kaloian]

Д-р Калоян Панчелиев

Морска историческа хроника № 5

През октомври 2011 г. публикувахме информация за парахода "Българiя", чието име се свързва със зората на българското гражданско корабоплаване на река Дунав след Освобождението от Османско владичество.

Източник на информацията за въпросния плавателен съд е кратко съобщение, публикувано във в-к "Целокупна България" на 26 юни 1879 г.:

"Завчера, между Руссе и Гюргево почна да работи новый параходъ "Българiя". Той е по-бързъ отъ параходъ, който работеше до сега и цъната на мъстата му е по-умърена. На първи класъ франга 1 половина, на вторый 1. Всъкой пътникъ има право да принесе безплатно 20 оки багажъ." [1]

От съобщението разбираме, че новият параход обслужва линията между пристанищата Русе и Гюргево, има капацитет за превоз на пътници и техния (личен) багаж и извършва първото си плаване през втората половина на м. юни 1879 г. (преди датата на издаване на вестника).

За техническите характеристики и биографията на кораба "Българiя" е известно обидно малко въпреки, че с влизането му в експлоатация той реално изпреварва с повече от месец Ден първи на военния ни флот или официалното вдигане на българския флаг на 31 юли с.г. над корабите, предадени на Княжество България от Русия с разрешението на император Александър II Николаевич (1818 – 1881 г.) [2].

Колкото и оскъдни да са данните за парахода "Българiя" той все пак не преминава през времето и пространството без да остави никаква следа.

В един Мемоар, подписан от делегати на българското правителство при Европейската (техническа) комисия, която е създадена, за да бъде избрано подходящо място за мост на река Дунав през 1879 г., се съдържа синтезирана информация за използването на кораба по линията Силистра - Кълъраш, което допълва по чудесен начин вече известния ни епизод с първото му плаване между Русе и Гюргево.

Заседанията на международната техническа комисия се провеждат през втората половина на 1879 г. в Силистра.

С телеграма от 31 октомври 1879 г. (нов стил) министърът на външните работи известява инж. Б. Антонович за назначаването му за български делегат в Международната техническа комисия в Силистра [3]. Ето и извадка от нея:

"С настоящата телеграма Ви осведомявам, че княжеското правителство Ви разрешава да представите на оценките на Международната комисия в Силистра забележките, които Вие смятате, че могат да се направят в интерес на Княжество България по въпросите, които ще бъдат разглеждани от споменатата комисия; същото разрешение се дава и на Карамихайлов."[4]

Към разглеждания момент Б. Антонович е Главен инженер на Източна България [5]. Другият български делегат в комисията съгласно телеграмата е Д. Карамихайлов.

Запазено е и писмо от Б. Антонович до Международната техническа комисия в Силистра за приемането му като български делегат в работата на същата от 1 ноември 1979 г. (нов стил) [6].

Именно Антонович и Карамихайлов подписват гореспоменатия Мемоар на 4 ноември 1879 г. (нов стил) в Силистра [7].

Самият Мемоар е оформен като анекс (обозначен с буква "К") към четвъртото заседание на комисията, проведено на 3 ноември 1879 г. (нов стил) [8].

В точка № 9 от Мемоара се срещаме с параходчето или параходната шалупа "България" [9] във връзка със спирането на корабоплаването по дунавския ръкав Борча:

"Следователно, когато водите са спаднали, корабоплаването по Борчия трябва да бъде преустановено. Фактите го потвърждават. Малкото параходче "България", което извърши всички превози между Силистра и Калараше до 22 октомври тази година, не можа да акустира в Калараше и бе принудено да спре по средата на пътя между Кичиу и Калараше, поради плитчините на Борчия".[10]

Литература и бележки:

[1] Прочитаме в "Българин"...// Целокупна България,26.06.1879, Година I, № 3, с. 4.

[2] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 30-36. Името на императора на руски език – Александр II Николаевич, р. 1818 г., управлявал в периода 1855 – 1881 г.

[3] Външната политика на България. Том първи: 1879 - 1886. София, 1978. с. 23, 809. Телеграмата е публикувана под № 12 в поредицата от документи.

[4] Пак там, с. 26.

[5] Пак там, с. 25. В оригинала на френски език - L'Ingenieur en Chef de la Bulgarie Orientale.

[6] Пак там, с. 25.

[7] Commission Technique Europeene formee en vertu d'un accord intervenu entre les puissances signataires du Traite de Berlin. Paris, 1880. p. 53.

[8] Пак там, p. 49.

[9] В оригинала на френски език - chaloupe a vapeur Bulgaria.

[10] Външната политика на България. Том първи: 1879 - 1886. София, 1978. с. 33-34.

Връзка към публикацията на уеб-сайта Pan.bg:

https://pan.bg/view_article-69-512548-kaloyan-pancheliev-silistra-rannite-planove-za-most-na-reka-dunav-i-parahod.html