Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн

Select Forum Language:

 
Hot topics: hot УЧЕНИЕ SWIFT RESPONSE 21 - C-17 над Чешнегирово(19)hot СНИМКИ: ПАРАД НА АРМИЯТА - 2021 ГОДИНА(23)
В момента е: Съб 19 Юни 2021, 18:13
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Корабоплаване по българските реки и езера
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 6 [89 Мнения]   Иди на страница: 1, 2, 3, 4, 5, 6 Следваща
Автор Съобщение
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Пет 07 Апр 2006, 15:05    Заглавие:  Корабоплаване по българските реки и езера  

Сведения за корабоплаването по р. Марица:

- Марица (в античността: Хеброс, Хебрус, Хебър, Еврос, Евър)
споменават в трудовете си Херодот, Тукидид, Аристотел ( в "Метеорология" ),
Вергилий ( в "Георгики" ), Страбон, Помпоний Мела ( в "За положението на
земята'' ), Плиний Стари, Кл. Птоломей и др. Древни автори. Под името Ебрус
реката е очертана в рим. Пътна карта Табула Певтингериан от IV в. Араб.
Географ Абу Абдалах Идриси я споменава през 1154 година с името Маризо.
През XII век византийския писател Г. Пахимер употребява илето Марица.
Турците наричат реката Мерич. Марица е била плавателна до II половина на
XIX век. През 1868 година Иван Богоров пише, че пловдив е "пристанище,
което не е толкоз на сухо, че през него тече Марица, по която търговците
пращат със салове или плуви дор до Енес жита, ориз и чамови дъски и дървета
за направа, които ги секат в планина Доспат и режат на дъски в село Батак "
[/b]

Последната промяна е направена от Preslav на Пон 28 Сеп 2009, 20:53; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Пет 14 Апр 2006, 15:59    Заглавие:  

“ЖИТИЕ И СТРАДАНИЯ ГРЕШНАГО СОФРОНИЯ”
“Четворица души през гората, през полето напосоки, а не по пътя, и дойдохме до река Искър. А оная река без ладия се не минува никак... И дойдоха хора с ладия, ала и тая ладия - смъртно корито, побира три-четири човека, а конете да преплуват голи. Ама като накарахме конете да преплуват, нели побягна един кон, боже мой, какво да сторим. Притъмня. Ония коне минаха отсреща, тоя отиде в гората. Ония ли да гледаме, тоя ли да хващаме? Ами тая смъртна река нощем в тъмнината как да преминем, всички щем се удавим. Ала даде бог, та оня кон не отиде надалеко, възвърна се и отиде при другите коне.”
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Пет 14 Апр 2006, 16:09    Заглавие:  

ДАН И ДАНИЦА В ГЕМИЯ ПО БЯЛ ДУНАВ

Славите ли Млада бога?

Изтекла е бяла пръчка
край ми бряга, край Дунава,
край ливада, край зелена,
край ми вода, край студена,
коладе ле, мой коладе,
кат изтекла, лист пуснала -
бистри ми води, дълги ми друми
на пътници колядници.
На пръчката славей кацнал,
кат е кацнал, тъй е запял:
- Ветре, ветре горнянино,
горнянино, долнянино,
недей вея толкоз силно,
толкоз силно, толкоз буйно,
засурваш ми сиви крилца,
не мой гледам горе й долу,
горе й долу по бял Дунав,
по бял Дунав и гимийка,
във гимийка Дан войвода,
Дан войвода със Даница,
със Даница дребни деца,
дребни деца, малки момци,
малки момци елкънжие,
малки моми лопатарки!


СИБ 1, 169, Тетово, Кубратско.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Пет 14 Апр 2006, 16:09    Заглавие:  

252. МИТАР ГЕМИЯ ПОКАРА

Душата на българина

Митар гемия покара,
гемия пълна с ракия.
Петър си отпред седеше,
къдар си перчем решеше,
и нагоре си гледаше,
на месечина думаше:
- Месечко ясна, видела,
като си светиш високо,
високо още широко,
видиш ли село Габрово,
сряд село дърво восоко,
и под дървото седенки;
моето либе там ли йе?
- Петре-ле, кара-перчемли,
насъдя грея и света,
в село Габрово ной-много.
Вида си дърво високо,
и под дървото седенки,
твоето либе тамо йе,
и за тебе си питаше:
- Де да йе Петър да доде!
Митре-ле, баш гемиджию,
Петре-ле, кара-перчемли!


Копривщица (Каравелов-Лавров, № 41).
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Пет 14 Апр 2006, 16:12    Заглавие:  

Й ОЙ, Яно, Яно, хубава Яно!
Море не си чула, чула, разбрала
кай замързнало Цьрното море
насреду лето, петрови пости!
5 И замързнали, Яно, девет гемии.
Една гемия, Яно, се стари люди,
се стари люди, Яно, сос бели бради.
Друга гемия, Яно, се млади момчина.
Трета гемия, Яно, се млади невести.
10 Четвърта гемия, Яно, се млади дивойки.
Са се замързнали, Яно, са се погубили
млади, зелени, Яно, ненаходене,
ненаходене, Яно, ненаносене,
ненаносене, Яно, ненагледане.

(Ст. И. Веркович, Народни песни на македонските българи [1966], № 27).
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Пет 14 Апр 2006, 16:17    Заглавие:  

Баща ми Марин беше третият син. Още като малък - 12 годишен - баща му го дал в Лом да слугува в една керемидчийница, т.е. да прави керемиди и тухли. На 14-годишна възраст той отишел във Видин да учи занаят, дето тогава са отивали всички, защото само в тоя град е имало еснафи. Той станал кожухарски чирак. Не склопил година, когато една случка с калфата го принудила да напусне тоя майстор и да отиде в Цариград. В това време няколко граждани от Видин и Белоградчик се пригатвяли да отидат на Божи гроб, и тръгнали от Видинското скеле с гемия. Баща ми се приставил при тях и с тях стигнал до Цариград през 1840.

Из "Спомени из моя живот или моята биография" - Димитър Маринов

Последната промяна е направена от Preslav на Пет 14 Апр 2006, 16:22; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Пет 14 Апр 2006, 16:22    Заглавие:  

През пролетта на 1868г. в Румъния се сформират четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Голяма част от четниците са били легионери във Втората българска легия в Белград.

На 5 юни 1868г. четата преминава Дунав с една гемия и слиза близо до с. Вардим.


Първото сражение води в лозята край Караисен с турска потеря от около 1000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на с. Горна Липница.

Тук на 7 юли четата води втория си бой като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Чет 20 Апр 2006, 15:24    Заглавие:  

Нашите страдалци, о. Неофит, о. Иларион и младият им другар Никола, натоварени в една кюмюрджийска мауна, управлявана от турци, след дълги лутания и страдания по водите на Бяло море, стигнали в Солун. По морето Иларион доста много плакал; а когато началникът на мауната, един възстар турчин, узнал причината за заточението на изгнаниците, почнал да ги утешава, особено Илариона и да го уверява, че Господ няма да го остави, щом като той страдал за правдата на народа си, и прибавил: «затова, ти голям човек ще станеш» (13).

От Солун жандарми поели страдалците и ги откарали: о. Илариона в манастиря Симон-Петър и го затворили в една кула; а Неофита и ученика му — в една от кулитe на Лавърския манастир (14).
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Съб 29 Апр 2006, 12:20    Заглавие:  

К началу войны в Сулине находились мониторы «Хизбер» и «Сейфи». В Тульчине — корветы «Люфти Джелиль» и «Хивзи Рахман», броненосная канонерская лодка «Семендрия». В Мачине — колесные пароходы «Килиджи Али» и «Аркадион». В Габрово — броненосная канонерская лодка «Фетх-уль-Ислам», деревянная канонерская лодка «Аккия» и колесный пароход «Хайредан». В Силистрии — колесный пароход «Ислахат». В Рущуке — броненосные канонерские лодки «Беквир-делен» и «Искодра», деревянные канонерские лодки «Варна» и «Шефкет-Нулса». В Видине — броненосная канонерская лодка «Подгорица», железная канонерская лодка «Сунна» и колесный пароход «Нузретие».
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Съб 29 Апр 2006, 15:47    Заглавие:  

Преди Балканската война (1912-1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.) в Белене е съществувала музейна сбирка, изградена от католическите свещеници, ръководена от свещ. Карл Д. Раев. През време на войните са били разграбени и разпродадени събраните до тогава предмети.

През декември 1956 г. по инициативата на Николай Ив. Пътов, Петър Тонев, Антон Добранов и други, при читалището се създава музейна сбирка. Сбирката е обогатена с историческия факт от епохата на Възраждането, че тук, воеводата Филип Тотю пристигнал с четата си, срещнал се с познатия нему Тодор Нувака, който с каик ги изпроводил през Дунава за Румъния.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Съб 29 Апр 2006, 15:50    Заглавие:  

Когато четата от 200 души, водена от Христо Ботев, слиза на Козлодуйския бряг от легендарния параход „Радецки“ на 17 май 1876, от един каик (голяма лодка за пътници) при село Пожарево, Тутраканско, стъпват на българска земя 28 души, малката чета на Таньо Стоянов, идваща също на помощ на народа по време на Априлското въстание. Тя е втората чета на българската емиграция в Румъния, организирана по идея и план на самия Ботев, с цел двата отряда – единият от запад, в помощ на Врачанския революционен окръг, и другият от изток, в помощ на сливенските въстаници, да подсилят въстанието и да създадат на Балкана свободна територия.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Съб 29 Апр 2006, 15:56    Заглавие:  

По-рано войводите се бяха погрижили за каик и за мястото, откъдето ще трябва да се качим на каика и да минем отсреща. Въоръжихме се всички. Тогава оръжието още беше старо, нямаше още новите и практични пушки, които скоро след нашата тая работа излезоха. Поради това оръжието се състоеше, доколкото сега мога си спомня, от: чифтета, маджарски шишанета, 30-те румънски пушки, що подари капитанът Никола Македоняцът и други. Имаше и едни много дълги арнаутски пушки, но както те, тъй и всички други отгоре се пълнеха и бяха стара система, която след една-две години не беше вече в употребление. Войводите не носеха пушки, а само револвери и сабли.

Ние вече се влачехме по водата, тъкмо до българския бряг, когато турският караул викаше на турски да теглим каика право при него. Караджата им отговори, че не може защото водата е силна. След това турците пак извикаха да им обадим кои сме. Не можехме вече да се крием и затова Караджата им отговори, че като излезем, ще ни видят.

76. В показанията си пред углавния съд в Русе Марин Нейков разказва, че когато караулът запитал "Кой е там?", от чама му отговорили: "Пътници, носим стоки, ето слизаме на брега". В спомените си М. Нейков доуточнява, че когато турците попитали какво има в каика, Караджата отговорил "Келепир има!", насочил пушката си, гръмнал и казал: "Те келепир!"

Капитан Васил, гърк, прекарал с каика си четата, е бил кехая на Гюргевската скеля. Второто име на капитана е Кордели.

В своите спомени Никола Обретенов пише: "Големият каик (чам), а който мина четата, беше нает от търговеца на сол Иван Стоянов, родом от Русе. Той изпрати каик със своя човек Андрей Бабаджанов под предлог, че ще товарят дърва от островите при Петуршан. Вместо дърва, натовариха четата..." (Обретенов, Н. Спомени за българските въстания. С., 1942, с. 107).
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Съб 29 Апр 2006, 16:00    Заглавие:  

Каикчи баир - местност на десния бряг на р. Росица, където сега се разклоняват пътищата за с. Крушено и лозята. Наречен е така, тъй като до построяването на моста за с. Крушево реката се е преминавала с каик- голяма плоскодънна лодка , в която можело да товарят хора, товари и животни. За ползването на капка се е събирала такса от каикчиите- хора, които го управляват.
Коджа кър - тур. Голямо поле- през XIX в. поляна в западния край на
Севлиево, където традиционно са ставали големите панаири през пролетта и
есента и се е разполагал животинският пазар.

Последната промяна е направена от Preslav на Пон 01 Май 2006, 22:00; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Съб 29 Апр 2006, 16:03    Заглавие:  

Не се минало обаче много време, и в Русчук се получило известие, че до с. Вардин излезли от един чам (каик по Дунава) непознати хора, с байряк и тръба, въоръжени от главата до краката, които избили пограничната стража и се отправили навътре към Търново. Това известие се разнесло като молний не само по градовете, гдето имало телеграфически жици, но и в най-затънтените места из България. Правителството, като всяко правителство, изпратило войска и заптии да преследват немирниците, които малко по малко узнало се вече навсякъде, че са българи; турското население псувало и въставало против мирната рая; българските младежи започнали да се събират на групи и тайно с възхищение разисквали и говорели за участта на юнаците; чорбаджиите от своя страна добили мрачно настроение, свикали няколко извънредни събрания в общините, с младежите захванали да се обръщат по-строго и по-деспотически, а към правителството станали твърде учтиви и услужливи; с една реч, движението било общо, измежду всичките народности и класи; но твърде малцина - тия се четели на пръсти - знаели същността на работата и състава на четата.


Втората длъжност на баба Тонка била да привлече на своя страна няколко румънски каикчибез които да може да пренася едно-друго от Румъния в България. Скоро тя сполучила в това си предприятие благодарение на много обстоятелства, а най-повече на пълните й с вино бъчови, не само с разпасаните власи, начело на които стоял някой си българин на име Димитър, но турила на ръка и един анадолец, машинист от турското вапорче Сейре, другар и приятел на Али ефенди, най-жестокия гонител на комитата.


Записките на Захари Стоянов

Последната промяна е направена от Preslav на Пон 01 Май 2006, 21:57; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42608

МнениеПуснато на: Съб 29 Апр 2006, 16:08    Заглавие:  

Личен бележник на Левски


29 мар[т 1872] забравени за еч[е]-
мик, сено и за от Л[овеч] поща до
Сюлейма[ноглу] Дауд(2) - - - - - - - - - - - - - - 52
в Оря[х]ово - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 8
[ок. 6 април 1872 г.](3)
в Ор[яхово] за каик(4) в развалено
време - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 40

-----------
8256
От отзад записаните
дето съм давал - - - - - - - - - - - - - - - - - - 2148.20
---------------
10404.20


-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 76, със синьо мастило, а с червен молив — 84; текстът е написан с черно и лилаво мастило, а поправките на сборовете — с черно мастило.
2. В ориг. „Сюлюма. Дауд"; вж с. З, бел. 3.
3. Пак във връзка със заминаването на Левски за Общото събрание на БРЦК в Букурещ.
4. Тур. — лодка.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 6 [89 Мнения]   Иди на страница: 1, 2, 3, 4, 5, 6 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0904s ][ Queries: 14 (0.0033s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker