177 . Барут и керосин. Спомени и размисли на командир на звено СУ-22

София , 2023 г.

Автор: Борис Георгиев

Приложени са: 40 снимки, текст, страници 320

Съдържание: За по-голямо изображение на корицата кликнете тук!

БАРУТ и КЕРОСИН - УВОД

Българийо, за Тебе те летяха, умряха, осакатяха или пък в бедност останаха!

Не стреснаха ги турци, сърби, гърци, ингилизи и още докат паднат връз Земята политаха, кат ангели из небесата!
Сега Българийо какво, дано не мислиш, че ги няма? Те тук са, има ги и още ще ги има, а Ти, какво – не ти ли трябват?
Ако си мислиш туй, то значи вече теб те няма!
Не! Има те Българийо и ще те има, а те са тук – и млади, възрастни и стари, и няма теб да те дадат на душманята, и нека никой си не мисли, че ще го сторят за отплата!

Слава и чест на всички, раздали се из небесата!

Уважаеми читатели,
След като държите тази книга в ръцете си, то би било коректно да бъдете запознати с някои основни моменти и похвати на повествованието. От формална гледна точка то се състои от отделни разкази, които съм публикувал във Фейсбук. Поради тази причина е възможно да останете с впечатление, че има някакво накъсване на общата тема, а именно военната авиация на България от последната четвърт на 20-ти век. В разказите са обследвани коментарно, а в отделни случаи и дискусионно - отделни компоненти от общата тема и затова е възможно да останете с впечатлението, че се забелязват отделни тавтологии. Това е неизбежно, тъй като една и съща тема е обсъждана в различни аспекти, а някои факти и изводи неизбежно присъстват в повече от един разказ. Изглаждането им би заличило някои моменти от самите разкази и коментари - според мен.

От гледна точка на използваният език и дори сленг на моменти, желая да Ви уверя, че той е използван умишлено с цел да се получи максимално разбиране на постановените проблеми от максимално широка публика. Езикът на повествованието съвпада с езика, на който общуваше някога българското авиаторство в нестроевите моменти на ежедневието ни. Умишлено е използван и неправилен словоред на моменти, защото според мен именно така и там, може да се усети задъханото ни ежедневие и съм го предал пряко, а не с описания.

В правописа си съм употребявал и умишлено на неправилни места и главни букви с цел да подчертая уважение, внимание и/или достойнство.
От съдържателна гледна точка съм се опирал на собствените си преживявания, разсъждения и спомени, както и на информация изхождаща от разсекретени материали. Именно разскретените материали намирам за нараторски предадени на публиката след разсекретяването им, част от която съм и аз, затова авторството им не е съвсем ясно и намирам библиографските справки за практически ненужни. Има и много незасегнати моменти и събития, на които съм бил жив свидетел или участник в тях и които не са описани никак, от мен в тази книга. Тях съм оставил за второто ѝ издание, което ще бъде допълнено и преработено (е, може би …?!?) в бъдещето.

От гледна точка на структурата относно предадената информация чрез повествованието, вие ще усетите три момента – първият от тях е исторически и с него аз исках читателят да се запознае с мен и с моят генетичен произход. Аз чувствам себе си български войник от войнишко семейство, чак до генно-молекулярното си ниво - надявам се и вие да ме усетите така. Вторият момент е основан на срещата ми по същество с летящите бойни машини, военната тактика и изкуство и авиационната наука въобще. В последната трета част ще научите и нещо, което едва ли очаквате сега.

В следващите редове желая да ви предам и една взаимосвързаност на събития, които привидно нямат кой знае колко общо с повествованието, но аз желая да ви предоставя собственото си разбиране за тези взаимовръзки, защото в живота си съм имал моменти на прозрение за най-различни неща и ето ви едно от тях – когато през 1983 г. постъпих на служба в 26-ти Разузнавателен авиополк на летището в Добрич, аз можех да гледам, а когато го напуснах през 1993 г. – аз вече умеех да виждам! На това ме научи работата ми на летец-пилот от разузнавателната авиация. Разузнаването е многолико и многообразно, но като цяло то е два вида. Вероятно сте гледали множество увлекателни филми, в които някой сръчен крадец от "добрите" отива в някаква цитадела и успява да вземе от там важна информация или предмет. Това са шпионите – те крадат на „ползу роду“ и толкоз. Днес всеки, който е бил свързан с армията или други силови структури на социалистическата държава лесно се обявява за такъв – шпионин и доносник. Този подход е грубо-политически неиздържан и дълбоко неправилен. Някога страната ни имаше разузнавачи навсякъде, включително и в Москва. Тяхната задача беше да извършват легално професионално наблюдение и анализ на факти и събития. От такива хора винаги има нужда – те не са политически елементи, а държавнически такива. Интелиджънс му казват на запад или буквално интелигентност. Интелигентността има нюанси, но като цяло означава способността на даден съзнателен индивид да прави изводи върху дадена информация, умствена развитост, подготвеност към разбиране на теоретичните въпроси, към усвояване на научните познания и качества на ерудиран и начетен човек. Очевидно тези качества се придобиват и разузнаването има за цел – поне с малко изпреварване, да се предвидят или предугадят назряващи събития с цел предотвратяване на неприятни изненади и подготовка за образуващата се обстановка. Държавна сигурност е създадена през 1925 г. с една единствена цел – България повече никога да не губи своята независимост или цялост. Българският „Интелиджънс“ в началото на 60-те години на миналия век, успя да предотврати военен конфликт, който Н.С. Хрушчьов беше замислил от територията на България и Унгария срещу Югославия. Считайте, че става въпрос за украинския сценарий и тогава нашето разузнаване просто успя да хвърли енергията на Никита Сергеевич към Куба и така се размина нещо, което би могло да направи от тогавашната България - днешен Донбас.

Няма да се впускам в подробности, а ще се опитам с погледа и езика на професионалист да осветя някои събития от взаимовръзките сложили нашата военна българска авиация в нейния апогей в края на 20-ти век. Защо тя беше такава и защо почти изчезва вече? Обещавам само да заостря вниманието ви на някои компоненти и убеден съм – ще се ориентирате сами, както следва:
В края на миналият век ВВС на България ползваха 60% от военния бюджет на МНО. Разходите пък за отбрана достигаха до 12% от БВП, доколкото може да се изчислят като такива в условията на измислената ни парична единица тогава. Разбира се това ставаше за сметка на бита на българското население. Количествените и качествените характеристики на въоръженията ни се определяха най-кратко казано от характера на отношенията между САЩ и СССР. Тези отношения бележат своеобразен апогей през 30-те години (все на 20-ти век) и следват спад до почти пълно замръзване след 1945 г. Защо и как така? Ами както казва дядо Маркс – когато имате „дълбочинен“ проблем, тръгнете обратно по пътя на парите и ще откриете източника! Началото на 30-те години САЩ започват усилия за излизане от Голямата депресия. Начело с президента Ф. Д. Рузвелт се прави анализ на създалата се обстановка. Ф. Д. Рузвелт е изключително икономически грамотен мъж. Анализът показва следното – кредитната експанзия на федералния резерв е причина за кризата. Експанзията има два основни компонента и се състои в бясната индустриализация на САЩ, на кредит след ПСВ, и финансирането на Германия за да изплащат германците контрибуциите към Франция и Великобритания. Финансирането на Германия е спряно и тя започва да се готви за война, там просто нямат друг ход. Това състояние малко късно се забелязва от Рузвелт – поради слабото му тогава разузнаване. Рузвелт си спомня едни сентенции на У. Чърчил, в които той изразява мнение, че Русия респ. СССР е най-прецакана от ПСВ и че вината за това е на болшевиките. Това наистина е така. Рузвелт получава адекватна икономическа сводка, че индустрията на САЩ се е препълнила със стари нетехнологични заводски машини, купени на кредит и това обуславя невъзможността на САЩ да излязат от кризата. Следва гениален ход на президента – той предлага на СССР, където гладът за индустриализация е огромен, САЩ да индустриализират СССР – става въпрос за тежка индустрия – заводи за кораби, локомотиви, трактори и танкове и т.н. Съветите са изненадани и считат, че нямат кадри за това, но Рузвелт осигурява и обучение на инженерни и низови технически ръководители за индустрията. СССР приемат с благодарност и разсроченото изплащане на огромната индустриална инжекция. САЩ се отърват от ниско технологичните си заводи и ги продават на СССР, а самите САЩ се реиндустриализират с високи за времето си технологии, като така си осигуряват едно индустриално поколение преднина. Една много важна информация се крие все още в мътилката на историята, но тя едва ли може да убегне от окото на професионалистите: „Как така в първите дни на нападението на Германия над СССР, вермахта успя да унищожи толкова самолети на СССР. Тук се тиражират само мъгляви съждения, но всеки опитен военен знае, че когато се готвиш за отбрана техниката се разсредоточава, а не обратното?!“ Дори беглият анализ показва, че техниката на СССР, в частност самолетите им, е била съсредоточена, т.е. готвили са атака – но къде? Ако се вгледате в картите от първите дни след 22.06.1941 г. не може да не останете с впечатлението, че направлението на евентуалната атака на СССР е било замислено в посока на Плоещ, т.е. към нефта на райха. Дали пък някой не е подсказал на Хитлер това?! Във всеки случай обаче Лендлийза към СССР заработва още през юли 1941 г. и първите пратки пристигат през август в СССР. Тук няма да анализирам повече. Интересен е факта – защо САЩ са така активни в Лендлийза, но отговорът е прост – бранят си инвестицията в СССР, иначе нищо няма да им се плати от Хитлер. Самият Лендлийз е както уникално, така и невиждано и досега логистично усилие.

Още един интересен факт от края на 1941 г. може да се анализира така: Сталин през декември пише и развива обширни съображения за устройството на света след ВСВ. Тогава, когато Москва е почти обкръжена - дали му е било до това? След Пърл Харбър обаче Сталин разбира, че няма да воюва на два фронта, но Лендлийза забавя ход (това е разбираемо – ако Москва падне, това оръжие ще се озове в ръцете на германците). Положението в Москва е напрегнато и НКВД докладва на Сталин за напрежение между командващите трите основни направления за защита столицата на СССР. Върховният свиква незабавно съвет и изяснява характера на напрежението. Оказало се, че противотанковите средства са неравномерно разпределени между трите направления. Сталин установява, че ако средствата за активна борба с танковете на Хитлер бъдат разпределени равномерно, то те няма да са достатъчни за всяко едно от направленията поотделно. Сиреч трябват още средства, но откъде да се вземат? Тогава някой предложил на съвещанието да бъде поканен и изслушан един пенсиониран генерал на около 70 годишна възраст, бивш началник на едно от най-реномираните артилерийски училища в СССР – имперски офицер. Възрастният човек изказал мнението си по проблема, като посочил като универсално средство за борба с тогавашните танкове – шест дюймовото оръдие (152,4 мм). Той предложил да се ползват трофейните такива Крупови оръдия от руско-турската война от 1877/78 г. снарядени с някакви английски снаряди, които са били на разположение. Предложил и някакъв забравен метод за прицелване през канала на цевта. С тези оръдия после руснаците предизвикали паника сред едната от атакуващите Москва немски колони. Шест дюймовката пробивала немските танкове надълго и те буквално се разпадали пред очите на оцелелите. Москва била спасена, а изводите са лесни – няма старо оръжие и оръжие не се унищожава.
След Москва, Сталинград и Курск на 01.12.1943 г. в Техеран се срещат Рузвелт, Сталин и Чърчил. Сталин и Ворошилов вече са с царски пагони, но не пагоните впечатляват Рузвелт, а победите на Червената армия. Три са разискваните проблеми: за откриване на втори европейски фронт, въпросът за влизането на Турция във войната и проблемът за следвоенното развитие на Европа и забележете - света. Една вечер Рузвелт шунтира и шиканира Чърчил и отива в посолството на СССР. Тогава Рузвелт вече е знаел, че САЩ ще имат атомна бомба и предлага на Сталин да управляват заедно света, като САЩ ползват в управлението му - стратегически оръжия и армади, а СССР тактически. Единен жандарм от САЩ и СССР с различни оръжия и армии. Предлага се и грантова схема за 6 000 000 000 $ в полза на СССР след победата над Германия. Впоследствие сумата набъбва повече от тройно. Сталин е съгласен и доволен – той вижда в тази уговорка идеологически предимства. Част от уговорката е СССР да ускори настъплението срещу Хитлер. Основна цел са концлагерите, те трябва да прекратят съществуването си. Рузвелт по това време знае, че ще произведе ядрена бомба, но не е сигурен дали и Хитлер няма да го стори. Все още не може да излезе на бял свят информацията за опитите на Хитлер с атомното оръжие. Някои считат, че е имало три неуспешни опита на райха в тази посока. Счита се и че в концлагерите е правено нещо свързано с производството на нацисткото ядрено оръжие или гориво, а затворниците са били жив щит срещу бомби от въздуха, но това са версии все още обвити в тайна. През април 1945 г. Рузвелт умира, а през юли се състои конференцията в Потсдам председателствана от Труман. Съюзниците провъзгласяват нейната цел: денацификация, демилитаризация, демократизация, децентрализация, декартелизация и съхраняване единството на Германия. Това е само привидно, защото Труман на тази конференция в самият ѝ край на 02.08.1945 г. казва на Сталин, че САЩ имат мощно оръжие, а Сталин му отвърнал, че се надява то да не бъде използвано срещу СССР. Това е общоизвестно, неизвестното е, че Сталин поискал 20-те милиарда грантове, но Труман се съгласил само на заеми! За да се придобие представа за размерите на спорната сума споделям, че по това време най-добрият американски изтребител Р-51 Мустанг струва 40 000$, сиреч материалното изражение на сумата е 500 000 изтребителя от този тип. Това е инфлексната точка, това е разривът в отношенията! Сталин изпълнява съюзните си отношения, среща се веднага с Курчатов и други светила на физиката, но на 7-ми септември 1946 г. е празникът на Москва. Млади оркестранти барабанчици посещават посолството на САЩ в Москва. Войната е приключила и всички са весели. Децата донасят в посолството на САЩ дървен барелеф копие на Великият печат на САЩ под формата на орнамент, който да стои върху стената на посланика. Вътре единият от пироните се оказва безжичен подслушвателен предавател наречен от някои „бубата“, който работи шест години безотказно, забележете и без захранване. Открит е случайно, а тук зрящите следва да намерят отговора на въпроса – „Дали руснаците разбират от електроника?“, а това, че тя трудно намира път до гражданска употреба е вече друг въпрос. След скандала със сваленият над Свердловск Гари Пауърс, САЩ показват „бубата“ в ООН като кантрашпионски упреци срещу доводите на Хрушчьов. Свалянето на Гари Пауърс е инфлексната точка пък в развитието на съветската авиация и респективно и на българската военна авиация по понятни причини. Хрушчьов е възхитен от факта, че сваленият U-2 е отработен от ЗРК С-75 и буквално забранява развитието на авиацията. Никакви нови самолети – само усъвършенстване. Прави се изключение само за МиГ-25, защото той е средство за борба със SR-71. МиГ-25 е най-изстраданият самолет на Микоян, но и най добрият. Първоначално идеята е била МиГ-25 да е три в едно: прехващач, разузнавач и тежък ракетоносец. Впоследствие това се оказва невъзможно и се правят три отделни проекта. МиГ-25 – П/Д/С е прехващач, МиГ-25 Р/Б е разузнавач и МиГ-31 тежък ракетоносец. В конструкцията на МиГ-25 не е имало проблеми само с фюзелажа – той е произведение на инженерното изкуство и металургия, но крило, кабина, седалка, оборудване, локатори и стабилизатори минаха през – реверс на елерони, флатер, заклинване на управление от слаби бустери, пожар в двигателите, залепване на фанара и т.н. Дори шеф пилотът на КБ Микоян Александър Васильевич Федотов загина с МиГ-31 като влезе в свредел на 4-тия завой през 1984 г. Една от възможностите развитие за авиацията на СССР през 60-те години беше от изтребители прехващачи да се развиват във фронтови изтребители. Фронтовите самолети си личат отдалеч по относително големите колела на колесника. Например МиГ-21Ф-13, МиГ-21 ПФ и МиГ-21 ПФМ не са фронтови самолети, но Ту-95 и МиГ-21 МФ са фронтови. Основата на българските ВВС след 1980 г. бяха фронтовите МиГ-23, Су-25, МиГ-29 и Су-22, а после и МиГ-21 БИС. Фронтовите самолети са създадени да следват танковете при техните стремителни атаки, тъй като артилерията не е толкова мобилна, следователно фронтовите самолети на СССР и Русия трябва да могат да кацат на всякакви летища, да не са придирчиви към качеството на керосина, да ползват еднакви боеприпаси, да не са капризни към стоянка при лошо време, да могат да излитат при киша и сняг, да могат да се подготвят за следващ полет ръчно в полеви условия и т.н. Господин Горбачов създаде условия, в които като че ли отпадна необходимостта от воюване чрез стремително придвижване на фронтове и респективно до отпадане на необходимостта от здрави фронтови машини. Тогава съветите взеха да разтоварват по-охотно производствените си мощности към останалите членове на Варшавския договор и ние имахме щастието да експлоатираме работени и обилно доработвани и изпипани машини цяло десетилетие, но хаосът с резервни части, лицензи, бюрокрация и несръчни, незнаещи, неможещи и несведущи политически главоблъсканици - занулиха възможностите ни като авиационна сила. Повече по тази и други теми ще откриете по-нататък в книгата.

Позволете ми и да отправя един „интелиджънс“ съвет към Вас уважаеми читатели – учете китайски език!

Приятно четене!

Автор – капитан от резерва Борис Георгиев/Палатински – летец-пилот/инструктор I клас летял на самолети – Л-29, УТИ МиГ-15, УТИ МиГ-15 БИС, МиГ-17С, МиГ-21 У/УС/УМ, МиГ-21 ПФМ, МиГ-21 Ф-13, Су-22УМ3К и Су-22М4Р/Т и налетял: денем и нощем, над суша и море, в прости и сложни метеорологични условия, от пределно малки височини до стратосферата, поединично и в група - около 1500 летателни часа в небето на България.

ISBN: 9789547522299

цена: 30.00 лв.

Поръчка: